Преди да е минало и половин час, двамата членове на Съвета на Четиримата вече димяха с лулите си и обсъждаха коварния план.
От време на време Чойо Чагас се оттегляше в тайните покои на двореца си (дори Ген Ши не знаеше какво има там, в подземията под кулата). Този път властелинът беше отсъствувал само едно денонощие и това означаваше, че най-малко още едно денонощие пълната власт над цялата планета ще се намира в техни ръце. През това време можеше да се направи много нещо!
Планът беше прост: ще арестуват Фай Родис и Вир Норин, с помощта на изтезания ще ги накарат да кажат всичко каквото трябва по телевизията и ще ги убият колкото може по-бързо. Земляните няма да воюват с цялата планета. Добре би било, разбира се. да предизвикат звездолета към активна дейност; принуждавайки с изтезания владетелката на земляните да издаде заповед за нанасяне на удар по Градините на Цоам и за унищожаване на Чойо Чагас като виновник. Могъществото на звездолета е голямо. От градините на Цоам ще остане една дупка, в която ще изчезнат най-близките помощници и охраната на властелина, да не говорим за самия него. Тогава Ген Ши и Ка Луф без излишни сътресения и риск ще станат първите лица в държавата, а Зет Уг — за него ще мислят после! Всички свидетели трябва да се премахнат, включително и глупакът Таел, който не умее да шпионира както трябва!
— За в бъдеще ще трябва да се погрижим за дълбоки подземни скривалища. Все пак звездолетите от Земята, след като са научили веднъж пътя, непременно ще идват насам. Ще заповядам всички, заловени в столицата, да се изпращат не в Двореца на нежната смърт или из затънтените места, а да се създаде от тях армия подземни работници — заяви Ген Ши.
— Много мъдра мисъл! — изпищя Ка Луф.
Докато властелините се съвещаваха горе, в долния етаж бе докаран смазаният от бой, но продължаващ да се съпротивява физик Ду Бан-Ла. Той излезе по-упорит от лековерния доносник Нар-Янг и «лилавите» се видяха принудени да го качат на умаага. Загубил глас от нечовешките викове, облян в пот и сълзи, физикът се предаде и замина с конвой от палачи да вземе апарата си.
Щом настъпи нощта, Фай Родис слезе в подземието. Днес се провеждаше голямо общо събрание на «кжи» и «джи» — обсъждаха се реалните стъпки за сливане на силите в обща съпротива. Докато слушаше ораторите, Родис не преставаше да обмисля как да помогне на Вир Норин и неговата мила фея Сю-Те. Тя не се съмняваше в решението на всички Съвети на Земята. Тук няма да бъдат изпратени експедиции, докато не покълнат семената, посети от хората на «Тъмен пламък», или, при най-лошия случай, докато не стане ясно, че Часът на Бика не свършва и демоните продължават да властвуват над Торманс. В такъв случай може да се приложи законът на Великия пръстен за унищожаване на режимите, които преграждат пътя на мислещите същества към всестранно опознаване на съвета и спират развитието им, запазвайки инферното. Никой не би повторил грешките на древните колонизатори на Земята, които се заселвали в чужди страни, без да познават нито историята, нито психологията, нито обичаите на местните народи, още повече, ако тези народи притежавали високо развита собствена култура.
Ето една добра идея: тя може да се споразумее с Чагас Вир Норин да остане легално тук, на планетата Ян-Ях, като историк, наблюдател и кореспондент до идването на следващия кораб. Или още по-добър предлог — мнимият, «повикан» от нея звездолет уж се е забавил и астронавигаторът ще остане за връзка и за да му помогне при кацането. Това ще даде на Вир Норин възможност да поживее спокойно известно време…
От околния мрак дойде усещането за страшна опасност, която беше се сгъстила внезапно като донесени от ураган зловещи облаци. Чувствителната психика на Фай Родис я предупреди. За пръв път, откакто беше на Торманс, тя почувствува, че над нея надвисва смъртна опасност.
Враговете бяха наблизо. Захласването и? в съвещанието и мислите за Норин бяха отслабили нормалната и? чувствителност и тя закъсня с един час, ако не и с повече. Родис повика Таел и му каза за опасенията си. Инженерът я погледна внимателно и го побиха тръпки. Ласкавата, почти нежна деликатност на земната жена беше се сменила със страшна решителност, с неуловима бързина на движенията и мислите. Волята вибрираше в нея като изопната струна и резонираше в чувствата на околните хора.
Родис ги посъветва да се разотидат по двата главни и най-далечни коридора. Тя предварително ги провери психически: дали няма клопка? Никой не бива да попадне в лапите на «лилавите», иначе ще започне да се размотава страшната нишка на разследването.
После побърза да се качи горе, придружена от Таел, концентрирайки цялата си воля върху повикването на Вир Норин. Минутите минаваха, но Родис не долавяше отзвук.
— Ще направя опит да се свържа с властелина — каза тя на Таел в подножието на стълбата, която водеше към спалнята и?.
— Чойо Чагас ли имате предвид? — попита задъханият от бързото ходене Таел.
— Да. С другите е безсмислено да си има работа човек. Те са не само безотговорни, но и враждебно настроени спрямо Чагас.
— Велика Змийо, Змийо-Мълнийо! Ами че Чагас го няма и сега аз разбирам…
— Как го няма? (През главата на Родис се мярна споменът за тайното хранилище на докараните от Земята предмети.)
— Той се оттеглил за две денонощия в тайната си резиденция и както обикновено, е предал управлението на Ген Ши.
— Тогава те искат да ни хванат в отсъствието на Чойо Чагас! Да ни принудят чрез изтезания да направим нещо за тях или дори направо да ни убият, та от кораба да отмъстят на Чагас, това е несъмнено. Таел, мили, спасете Вир Норин. Вземете СДФ от светилището, изведете го някъде по-настрана и търсете връзка с него. Той е у дома, аз ще мога да го събудя, а вие се уговорете с него къде да се скрие. По-скоро, Таел, не бива да се бавите. Те ще се опитат да хванат първо мен. По-скоро! Аз също ще го викам от моята стая.
— А вие, Родис? Какво ще стане с вас? Ами ако те успеят?
— Моят план е прост. Ще се отбранявам със защитното поле на СДФ, докато не поговоря със звездолета. Дайте ми координатите на мястото в изоставената градина, където кацна дискоидът при раняването на Чеди. За подготовката на дискоид е необходимо към час и половина. Още двайсет минути, докато долети Гриф Рифт. Батериите на деветоножката ще стигнат за пет часа дори при непрекъснат обстрел. Имам огромен запас от време. Когато укриете Вир Норин, върнете се с деветоножката и ме чакайте при изхода на четвъртата галерия. Аз ще наглася моя СДФ за самоунищожаване, когато се изтощи, и ще сляза долу, докато те беснеят наоколо. Не бойте се, аз ще ориентирам взрива нагоре, за да не повредя сградата и да не разкрия входа на подземието. То пак ще ни потрябва.
— Не ме е страх от нищо освен… — инженерът сподави неочаквано изтръгналото се ридание. — Страхувам се за вас, Родис, моя звезда, опора, любов! Надвисва нещо небивало ужасно!
Фай Родис самата се бореше с някаква зловеща мъка, която като остър клин се врязваше в издръжливата и? психика от околния мрак. Вероятно на тормансианина се предаваше нейното чувство.
— Вървете, Таел. Можете да закъснеете с Норин.
— Позволете ми да се кача с вас! Само за две минути. Аз трябва да се убедя, че те не са се вмъкнали в стаята ви.
— Няма да могат. Аз преградих входа както винаги, когато слизам в подземието.
Много предпазливо те отместиха блока от стената в тъмната спалня на Родис. С допрян до устните пръст тя се промъкна до вратата на втората стая, чу силното бучене на деветоножката и надникна навън. Край широко разтворената врата към коридора бяха се струпали много хора с черните наметала, капюшони и ръкавици на нощни палачи. Широкият коридор между помещенията на горния етаж беше пълен с «лилави», които се мяркаха в размазаните контури на защитното поле. Задните се суетяха, тътрейки нещо тежко, а предните стояха в неподвижна верига, без да се опитват нито да стрелят, нито да се хвърлят в атака.
Фай Родис отстъпи незабелязано към спалнята.
— Бързайте, Таел!
Инженерът направи крачка към входа, който бе оставен отворен, и се озърна. Цялата негова преданост и любовно преклонение пред Родис бяха се отразили върху лицето му със силата на предсмъртна раздяла.
Родис прегърна Таел и го целуна с такава сила на чувството, че на него му притъмня пред очите. За миг Таел си припомни филмите за Земята, за възхладната и нежна любов на земляните, която странно се съчетаваше с лудешка страст…
Той вече тичаше по стръмната стълба към непроницаемия мрак на подземието, а Родис подскочи, издърпа корниза и затисна отвора в стената.
Столицата заспиваше рано и в този час в квартала на «джи» цареше безмълвие. Вир Норин се събуди внезапно. В закътаната с килими стая на Сю-Те едва се чуваше спокойното дишане на спящата. Един беззвучен глас го викаше от мрака:
«Вир, Вир, елате на себе си! Събудете се, Вир! Опасност!»
Той скочи и мигновено се отърси от съня: «Родис! Какво е станало?!»
Той събуди Сю-Те, изтича в стаята си, включи деветоножката и видя тъмната стая на Родис. След няколко секунди образът се разтопи и се появи Таел.
Ужас и възхищение обзеха Сю-Те по време на лудешкото препускане върху СДФ по тъмните улици на град Средище на Мъдростта. Върху купола на деветоножката можеше да седне само един човек. Вир Норин държеше момичето на ръце. Фантастичната координация и чувството за равновесие на землянина го удържаха върху препускащата с максимална скорост малка машинка. На един кръстопът извън града астронавигаторът се спря. По съвета на Таел той бавно направи голям кръг и потърси почвата със специалния препарат, донесен му на времето от Таел. Това укрито от властелините изобретение притежаваше способността да парализира за дълго обонятелните нерви. Сега няма да бъдат страшни кучетата, ако ги пуснат по дирите им. Оставаха не повече от два километра път до площадката за кацане на дискоида.
Междувременно Родис излезе от спалнята си и враговете я забелязаха през полупрозрачната защита. Те се размърдаха, започнаха да я сочат и да правят знаци на стоящите отзад. Родис засили полето, сивата стена скри движещите се фигури, а коридорът потъна в мрак. Невидима за враговете, Родис повика с горния лъч своя кораб. Там, до таблото, на което бяха останали само двете зелени светлинки на земляните и третата — на Таел, седеше Мента Кор. Тя мигновено събуди Гриф Рифт. Той дойде след няколко секунди. Из звездолета зазвуча общ сигнал за тревога. Целият екипаж се залови да приготвя дискоида — последния от трите, взети от Земята. Разтревожено приведен над пулта, Рифт молеше Родис да не чака повече, да се скрие в подземието.
— Деветоножката ще се справи и без вас. Аз отдавна се опасявах от нещо подобно и не преставах да се чудя на играта ви с Чойо Чагас.
— Той не е замесен.
— Толкова по-зле. Колкото по-нищожни са облечените с власт, толкова по-опасни са те. Аз ще долетя, без да губя нито секунда. Светло небе, нима най-сетне вие ще бъдете на кораба, а не в ада на Торманс?
— Тук има много хора, които с нищо не са по-лоши от нас. Те са обречени да остават тук от раждането чак до смъртта си — това е непоносима мисъл. Аз много се тревожа за Вир.
— Ето го Вир! Седи под дърветата край площадката за кацане. Тръгнете веднага!
— Идвам, не прекъсвайте връзката, наблюдавайте стаята. Искам да знам колко ще издържи вярната ми деветоножка. И ще се разделим с нея вече от «Тъмен пламък».
Родис взе от масата една ролка с още непродадени на звездолета записи, изпрати на Гриф Рифт въздушна целувка и тръгна към спалнята.
Раздаде се такова оглушително пищене, че Родис за миг замря. От мрака на защитното поле като муцуна на чудовище се подаде нажеженият клин на непознат механизъм. Той раздра защитната стена, блъсна със свирещ лъч вратата на спалнята и отхвърли Родис към прозореца, близо до който стоеше деветоножката.
Полуобезумял, Гриф Рифт се вкопчи в ръба на пулта и доближи до екрана разкривеното си от страх лице.
— Родис! Родис! — стараеше се той да надвика свиренето и пищенето на лъча, зад който в стаята се вмъкваше някаква машина, тикана от черните фигури на палачите на Ген Ши. — Любима, небе мое, кажете ми какво да правя!
Фай Родис коленичи пред СДФ и приближи глава до втория звукоприемател.
— Късно е, Гриф! Аз загинах. Гриф, командире мой, убеждавам ви, умолявам ви, заповядвам ви: не отмъщавайте за мен? Не вършете насилие. Не бива вместо светлата мечта за Земята да посяваме омраза и ужас сред народа на Торманс. Не помагайте на онези, които са дошли да ме убият, не се представяйте за наказващ бог — това е най-лошото изобретение на човека. Не правете напразни жертвите ни! Излетете! Върнете се на Земята! Чувате ли, Рифт? Корабът да излети!
Родис не успя да се утеши със спомена за милата Земя. Тя помнеше за настървените хирурзи на Торманс, любители на съживяването, и знаеше, че не бива да умре по обикновен начин. Завъртя ръчката на СДФ така, че той да експлодира след една минута, с голямо усилие на волята спря сърцето си и рухна върху деветоножката.
Нахлулите с тържествуващ рев палачи се спряха пред тялото на владетелката на земляните — за минутата живот, който им оставаше…
От гърдите на командира на Звездолета с прав лъч за пръв път през дългия му живот се изтръгна вопъл на гняв и болка, Зелената светлинка на Фай Родис на пулта угасна. За сметка на това от мястото на нейния СДФ към черното небе изригна стълб от ослепителен син огън, който издигна праха от изгореното тяло на Фай Родис в горните слоеве на атмосферата, където екваториалният въздушен поток щеше да го разнесе около цялата планета.
Епилог
Отдавна беше се свършила «звездичката» на паметната машина — на филма за експедицията до Торманс, но учениците продължаваха да седят вкаменени от впечатленията. Учителят не се тревожеше за здравата психика на момичетата и момчетата от Ерата на срещналите се ръце и ги остави да се вживяват във видяното. Първи дойдоха на себе си Кими и Пуна, винаги най-бързите.
— Аз остарях с хиляда години! — възкликна Пуна. — Какъв страшен свят! И в него живеят наши земни хора. Чувствувам се отровена, и то за дълго. Може би за мен е вредно да гледам инферното?
— Не си остаряла, а си поумняла — усмихна и? се учителят, — поумняването винаги е трудно. Сега вие ставате по-възрастни, ако сте разбрали, че знанията, които ви дава училището и възпитанията, на които то ви подлага, съвсем нямат за цел да натъпчат в главите ви прост сбор от закони и факти. Това е коридорът на необходимостта, през който трябва да мине всеки, за да коригира инстинктите си, да усвои чувството за обществено съзнание и преди всичко за предпазливост в действията и изтънченост в отношенията с хората. Коридорът е пределно тесен и трудно проходим.
— Сега разбирам всичко — съгласи се Пуна, — дори и охранителните системи, които ми се струваха ненужни. Това е абсолютно необходимо! Колкото по-сложна е структурата на обществото, толкова по-лесно то може да рухне в инферното. И още нещо — забърза момичето, — всичко: мислите, постъпките и мечтите трябва да намаляват страданията и да увеличават свободата на всички хора.
— О, да, ти си права — развълнувано каза Кими. — Аз имам друго, много странно впечатление. За мен земята стана хиляди пъти по-мила и по-прекрасна. Сега аз разбрах колко уютен е нашият дом в безкрайността на света и колко е коствало създаването му. Но всичко това е нещо като тънка завеса, криеща зад себе си цяла бездна от мрак и в миналото на човечеството, и в съдбата на планетите. Аз ще стана историк като нея и ще работя в Академията на мъката и радостта.
— «Тя», разбира се, е Фай Родис, нали? — попита учителят.
— Да! — гордо отвърна Кими. — И вие ще се убедите, че не съм сгрешил с избора си.
— Внучката на Фай Родис се учи в едно училище от трети цикъл в южното полукълбо, близо до Дурбан — лукаво каза учителят.
— Наистина ли? — пламна Кими.
— Фай Родис била оставила на Земята дъщеря, която се омъжила за сина на Грифт Рифт. Те имат една дъщеря и един син — поясни учителят, — потомци имат и другите астронавти. Чувал съм за синовете на Чеди и дъщерите на Евиза, които се родили вече след тяхното завръщане от Торманс — добави той.
— Въпреки че едната се завърнала с физическа рана, а сигурно и. двете — с душевни — отбеляза Далве. През инферното не може да се мине безнаказано и те са видели това. Аз за пръв път през живота си се изплаших, когато разбрах колко крехка е човешката култура. Те, тормансианите, са стигнали до Космоса, преодолели са невъобразимо пространство, получили са от съдбата хубава планета…
— Да! И след като я разграбили, рухнали в тъмната пропаст, в инферното, започнали да убиват и да се озлобяват — добави със сподавен от вълнение глас Ивета.
— При тях всичко е обратно на нашия свят, съвсем като в Тамас. Ярката индивидуалност и големите способности вместо да служат на обществото, превръщат човека в затворен егоист, който, неизвестно защо, сам се превъзнася — каза мечтателната Кунти.
А Миран, още по-навъсен от обикновено, добави:
— Аз схванах цялата дълбочина на падението на тормансианите, когато се изясни отношението им към художниците. Те не са разбирали, че хората на изкуството зрънце по зрънце са изтръгвали от смъртта красотата, мечтата, идеала за несбъдналото се, но възможното че те градят стълба за излизане от инферното навън от размитите чувства и мигновеното щастие на природата.
— Отлично казано, Миран — похвали го учителят. — Предназначението на художника е именно да помага на другите да излизат от инферното. Ако това липсва, той е само сляп талант, колкото и велик да е. Спектърът на очарованието на природата: животинската сила на тялото, чувството за безконтролна свобода, водовъртежът на вечното скитничество, ловът, битките, «злата» магия на тъмната страст — всичко това образува анималната същина на дивите синове и дъщери на Земята. На това могъщо и древно вълшебство вие ще противопоставите светлината и безграничната вселена на ноосферата — над тъмните дълбини на победеното от самите вас собствено «аз».
— А какво е станало след това с екипажа на «Тъмен пламък» тук, на Земята? — попита Пуна.
— Ще прочетете за това в много романи, ще го видите в няколко филма, посветени на по-нататъшната съдба на завърналите се — отговори учителят.
— Ние говорим за завърналите се — каза Кими, — а какво се е случило на Торманс? Известна ли е съдбата на Вир Норин и Таел? Нима звездолетът е излетял веднага след гибелта на Родис, изоставяйки всичко на произвола на съдбата? Нашите хора не са могли да постъпят така!
— Не са могли! — съгласи се учителят. — И аз очаквах този въпрос. Ето една допълнителна «звездичка», записана на «Тъмен пламък». Тя е къса. Съветвам ви да я видите веднага, докато е пресен споменът за преживяното…
Една минута преди катастрофата Вир Норин се превключи към звездолета и видя всичко в страничното крило на неговия екран, както и Таел — чрез взетата от Светилището деветоножка на Евиза.
Таел се сгромоляса на каменния под на сградата, където очакваше Родис. Звънът на СДФ го накара да се изправи. Вир Норин настояваше веднага да му бъде намерена черна мантия с капюшон като на палачите.
— Какво ще правите, Вир? Родис, единствената във вселената Фай Родис, вече я няма!
— Но съществува погубилият я апарат. Не се съмнявам, че той е само един. Иначе те щяха да убият едновременно и двама ни. Таел, бъдете землянин! Действувайте! Аз идвам при вас.
Разплакана и страдаща, но несломена, Сю-Те остана да чака Вир Норин край рухналите стени на старинната градинска постройка под охраната на деветоножката.
Когато Вир Норин дотича в лабораторията «Зет Уг», Таел вече беше намерил костюм на нощен палач. Вир Норин слезе в подземието. Той отмина галерията, по която се стигаше до петия храм, и уверено излезе на площада при паметника на Всемогъщото време. Пред главната порта на храма «лилави» с обикновената си униформа разгонваха тълпата граждани, събудени от експлозията. Всички се разбягваха, щом зърнеха Вир Норин, а на двамата палачи, които дежуряха пред портата, той внуши да не го видят. Из градината тичаха нагоре-надолу едва забележими фигури, които търсеха някого. Вир Норин си помисли за проницателната и бърза мисъл на Фай Родис, която беше спасила от голяма опасност ядрото на зараждащите се съпротивителни сили на Торманс.
Създадената от черните палачи суматоха улесни задачата му. Незабелязан от никого, Вир Норин се добра до петия храм и тъй като добре познаваше устройството му, се изкачи по западната стълба до горния коридор, където продължаваха да се тълпят петдесетина черни. Минавайки бавно и уж безцелно покрай стената, астронавигаторът чуваше откъслеци от фрази, които образуваха ясна картина.
— Какво чакаме? Той лично ще дойде… А другият хванат ли е?… Убит, казваш? Само си губим времето! Не виждаш ли, че тоя с апарата се закла?!
Край апарата, наполовина вкаран в стаята на Родис, лежеше обезглавен труп. Очевидно изобретателят не е искал да служи повече на властелините и е наврял главата си под разсичащия лъч.
— Ей, ти! Къде се навираш? Ела насам! — викна на Вир Норин човекът с извезана върху мантията сребърна змия, който се разпореждаше тук.
Вир Норин смело се приближи до него и впи поглед в мрака зад процепите на капюшона.
— Да, правилно, аз ти заповядах да стоиш тук! Недей пуща никого до машината, ако стане нещо — чака те бавна смърт в бъчва с киселина!
Вир Норин се поклони и застана до машината, изгърбвайки се, за да скрие своя ръст. Той издебна подходящ момент и мушна на различни места в апарата четири кубчета, свързани с жици, постоя още малко и излезе по същия път, по който беше се промъкнал тук.
За учудване и ужас на палачите, грижливо охраняваният апарат внезапно започна да се нажежава сам и предизвика пожар, който едва бе загасен. От него остана само безобразна грапава купчина метал, приличаща на скулптурите от миналите времена. Ген Ши побесня и заповяда да бъде хвърлена във въздуха сградата, където живееше Вир Норин. Минираното по всички правила на инженерното изкуство здание рухна, предизвиквайки паника в целия район. То би погребало под развалините си не само Вир Норин, но и най-малко триста други обитатели, ако те не бяха предупредени навреме от пратениците на Таел. Инженерът познаваше своите властелини и тяхното чудовищно пренебрежение към човешкия живот…
Взривяването на сградата заличи следите на Вир Норин в град Средище на Мъдростта. Сега оставаше да бъде намерено сигурно убежище за астронавигатора и неговата приятелка. А междувременно Вир Норин се разхождаше нервно пред СДФ и обясняваше на спътниците си причините, поради които остава на Торманс. Ако преди това той все още се колебаеше и не беше сигурен в правотата на постъпката си, то сега нямаше и следа от съмнения.
Фай Родис загина, без да успее да укрепи светлото дело — Вир ще остане, за да помага на тормансианите. Той си дава сметка и за това. че не може да замени Родис, че съществува смъртна опасност и че загубата на прекрасната Земя е огромна за него. Но той е намерил душевна опора, корен в чуждата почва, утеха в една велика любов. Вир Норин избута към екрана смутената Сю-Те. Тя стоеше с подпухнали от сълзите очи и нос, с пламнали страни и наведена глава, мъничка, добра и прелестна.
Земляните разбраха: разлъката няма да бъде безизходна за техния другар, а гибелта в името на гигантска цел никога не беше плашила жителите на Земята.
— Изпълнете завета на Родис, мили приятели! — каза Вир Норин. — Помнете последните и? думи. Само ние двамата ги чухме, Рифт!
— Какви бяха те? Защо мълчите? — попита разплаканата не по-малко от Сю-Те Чеди. Тя стоеше настрана от другите, притисната до Евиза Танет. В тази скръбна и тъгуваща поза, записана във видеохрониката на кораба, бяха ги увековечили авторите на паметника на «Тъмен пламък».
— Ще разберете от записа. Нямам сили да го повторя. Но последните думи на началника на експедицията трябва да научите още сега: «Корабът да излети!»
Гриф Рифт пребледня. Всички си помислиха, че командирът всеки миг ще падне. Евиза понечи да се хвърли към Рифт, но той я отстрани и се изправи.
— Трябва ли ви нещо на вас с Таел, Вир Норин? — попита той с мъртъв, лишен от интонация глас.
— Да! Изпратете ни последния дискоид. Дайте ни всички филми за Земята, всички материали за изработването на ДПА и ИКП. всички запасни батерии за СДФ и… — Астронавигаторът се запъна: — Малко земна храна и вода. За да могат нашите тормансиански приятели да опитват от време на време вкуса на нашия свят. Колкото може повече лекарства, които не изискват специални знания. Това е всичко!
— Ще ви ги приготвим — отговори Гриф Рифт, — посочете мястото за кацане.
Командирът докосна пулта и пилотският сфероид на звездолета бе опасан от светлини — това беше сигнал за подготовката за излитане. Сърцето на Вир Норин се сви от мъка. Той мълком се поклони на съотечествениците си и изключи СДФ.
Звездолетът «Тъмен пламък» прекъсна всякакво общуване с Торманс, сякаш се намираше на отровна за земния живот планета. Бяха прибрани изходните галерии и балконите. Гладкият корпус на кораба се издигаше неподвижно в горещия въздух на деня и мрака на нощта като мавзолей на загиналите земляни. Вътре пред екраните неотлъчно седеше Ола Дез. Нейните чевръсти ръце и изострен слух очакваха сигналите на Вир Норин или Таел, но и двамата мълчаха. Дори и човек, съвсем незапознат с Торманс, би могъл да долови в планетните предавания нотки на смут и безпокойство, макар да не бе казана нито една дума за гибелта на Родис и мнимата смърт на Вир Норин. Кой знае защо, Зет Уг държа къса реч за приятелството между земляните и жителите на Ян-Ях. В предаванията не се появяваха нито Ген Ши, нито Ка Луф. Чеди и Евиза обясниха на спътниците си обичая да се крият от народа всички извънредни произшествия, особено ако се случеше нещо «горе», както наричаха на простонароден език олигархическата върхушка.
Мина се едно денонощие. Неочаквано се прекратиха всички предавания по общите канали на планетата. Чойо Чагас повика «Тъмен пламък» по секретната мрежа, обещаваше да разясни станалото и уверяваше, че са взети мерки за издирването и наказването на виновниците. Не му отговориха. Безсмислено беше да се говори с него. Да го помолят да се погрижи за астронавигатора, би означавало да го предадат в ръцете на хора, които нито държаха на честта и на дадената дума, нито имаха добри намерения. Или да се споразумяват с него за изпращането на нова експедиция, за докарването на медицинско и техническо оборудване, на филми и произведения на изкуството? Това противоречеше на цялата политика на олигархическото общество. А и за какви договори можеше да става дума, когато на планетата нямаше закони, Съвети на честта и правото, никой не се съобразяваше с общественото мнение!
Властелинът заповяда звездолетът да се вика до вечерта, а след това да се премине към заплахи. Настъпи нощта, а безмълвният купол на огромния кораб продължаваше да се издига над крайбрежните храсталаци. И все пак астронавтите можаха да видят още веднъж своя «Тъмен пламък» отстрани.
От прекъсването на връзката с Вир Норин по галактическия часовник на «Тъмен пламък» бяха се минали осем стохилядни от секундата, които отговаряха приблизително на четиринайсет земни часа. Ола Дез отказваше да напусне поста си, въпреки че и? предлагаха да я сменят всички останали членове на екипажа, които бяха привършили подготовката за изпращането на дискоида и излитането. Само Мента Кор и Див Симбел продължаваха да настройват пилотните уреди.
Гриф Рифт отпъждаше натрапчивите мисли за Родис и умуваше над списъците на натоварените в дискоида предмети, като се стараеше да не пропусне нещо решаващо важно, сякаш оставяха Вир Норин на необитаема планета. Липсата на връзка започна да тревожи командира. За него беше непоносима мисълта за нови жертви сред земляните или тормансианските им приятели. А столицата упорито мълчеше и неизвестността на последвалите събития мъчително разтягаше времето даже за търпеливите земляни.
Рифт дори си мислеше вече дали да се свърже с Чойо Чагас и да го попита предпазливо за съдбата на Таел, когато най-сетне зазвъня сигналът за повикване и на екрана се появи Вир Норин… Детективите на «лилавите» все пак се добрали до подземието на Храма на времето, но го намерили празно и под въздействието на унищожаващия миризмите препарат. Архитектите бяха открили едно обширно убежище в покрайнините на столицата, близо до пресъхналото езеро. Безпилотният дискоид трябваше да кацне именно там, на древното бойно поле.
Вир Норин даде координатите и се отмести. Инженер Таел поздрави земните си приятели с нисък поклон и доближи до приемателя на СДФ две стереоснимки. Без поясненията на Вир Норин астронавтите не биха разбрали кои са сановниците, които седяха мъртви в разкошните черни кресла, с разкривени от ужас лица. От сгърчените им тела стърчаха страшните неизтегляеми ножове на Ян-Ях. Ген Ши и Ка Луф бяха получили заслуженото наказание, без да дочакат съда и следствието на Чойо Чагас, от което те биха съумели да се измъкнат невредими. Стотици робски послушни хора биха заплели властелина с купища лъжи. Но бяха се намесили други съдии — «Сивите ангели», които възобновяваха дейността си с нечувана мощ.
— Наказани са със смърт още двайсет главни виновника за нападението — съобщи с гневна тържественост инженерът.
— Какво ще постигнете с това? — попита Гриф Рифт.
— То беше необходимо. Трябва да бъдем системно и абсолютно безпощадни в защитата от беззаконието, лъжата и безчестието. Самите вие на Земята стриктно спазвате в обществените отношения третия закон на Нютон: действието е равно на противодействието, противопоставяте незабавно противодействие. а не се опитвате да чакате както в древността намесата на бога, на съдбата, на властелина… Хората дълго чакали възмездие за своите палачи, а вековете минавали, злото се трупало и властта на подлеците се засилвала. Тогава вашето общество се нагърбило с функцията на божественото възмездие, на Немезида: «Аз ще мъстя, аз ще дарявам!» и бързо изкоренило подлостите и мъченията. Вие не можете да си представите колко много човешки измет се е натрупал у нас през дългите векове на изтребване на най-добрите хора, когато оцелявали предимно жалките приспособленци, доносчиците, палачите и потисниците.
