— Зависи от провинението. Ако наруша задължението да доноснича, чака ме изгнание. Ще трябва да замина за някой далечен град, защото в столицата няма да има работа за мен.
      — Ами ако се разкрие, че сте се възползували от общуването с нас, за да предавате на приятелите си нашата информация?
      — Ще ме обвинят в държавна измяна. Ще ме арестуват и ще ме изтезават, за да издам съучастниците си. На свой ред и те ще бъдат изтезавани, ще издадат останалите и още неколкостотин невинни просто за да се отърват от непоносимите мъки. После всички ще бъдем унищожени.
      Родис изтръпна, макар че всичко това и? беше известно. Но сега пред нея се разгръщаше не историята, не потъналите в хилядолетията преживявания на древните хора на Земята. Самият живот на Торманс в образа на инженер Таел я гледаше кротко и печално. В това спокойствие имаше повече трагизъм, отколкото в отчаяния вик. И екранираната от тихо бръмчащия СДФ стая заприлича на Родис на малък, несигурен сал във враждебен океан, където брегът във всички посоки е еднакво далечен и непостижим.
      — Аз не се страхувам от тях — каза Таел, — и то не защото съм сигурен в силата си. Никой не може да устои. Онова, което се разказва в легендите за несломимите хора, или е лъжа, или свидетелствува за недостатъчно умение на палачите. Съществуват хора с изключителен героизъм, но ако спрямо тях се приложат достатъчно продължителни и достатъчно силни мъчения, те също ще се пречупят, от хора ще се превърнат в наплашени, полумъртви животни, изпълняващи в полусън всяка заповед.
      — Тогава на какво се надявате?
      — На слабостта си. Палачите първо смазват човека физически. Второто стъпало е психическото пречупване. Аз ще умра на първото стъпало и те нищо няма да изкопчат от мен!
      Фай Родис въздъхна и се изправи. Тормансианинът не можеше да вдигне поглед от нейните високо вдигнати гърди. Това беше неприлично и срамно според морала на Ян-Ях, но жената от Земята прие погледа на инженера като естествена проява на мъжкото му влечение.
      Фай Родис си мислеше, че природата въпреки последователната жестокост на процеса на еволюцията все пак се оказва по-хуманна от човека. Човекът, който изобретил тънките, проникващи дълбоко в тялото оръжия — стрелите, копията, куршумите, — рязко е увеличил инферното на мъченията на Земята, отхвърляйки бойната тактика на хищния звяр, изградена върху шока на първия удар, разкъсването на големите кръвоносни съдове и безболезнената смърт от загуба на кръв. Жертвите на човека започнали да загиват в ужасни мъки от дълбоки вътрешни възпаления. А когато психически непълноценните стигнали до садизма, те създали адска техника за измъчване, която незабавно била използувана за политически и военни цели.
      И ето че децата на Земята бяха се върнали в един подобен свят, отдавна изтрит от лицето на тяхната планета. Фай Родис прокара ръка по косата на инженера.
      — Вижте какво, Таел! Продължавайте да ги информирате, вие знаете, че нямаме тайни. Ние ще ви вземем в «Тъмен пламък», ще ви излекуваме, ще ви дадем здравина на тялото и психическа тренировка. Вие ще се научите да управлявате тялото си, чувствата си, да карате хората да ви се подчиняват. ако това потрябва за вашето дело. И вие ще се върнете тук друг човек. Ще ви трябват само два-три месеца!
      Тормансианинът стана от канапето и решително завъртя глава.
      — Не, Родис — той произнесе земното име непривично за резкия език на Торманс, напевно и нежно, — аз не мога да стана идеално здрав сред болнавите хора на моята планета. Не мога, защото знам колко много време и сили трябва да изразходвам за себе си, за да се задържа на това равнище. Все пак аз не съм получил идеално тяло като наследство от прадедите си. Само доближаването до вашата сила ще изисква да посвещавам на себе си толкова време и внимание, че няма да ми остава нищо за по-важното: за добрината, любовта, състраданието и грижата за другите, което аз смятам за мой дълг. Малко любов и добро има в нашия свят! Малцина надарени не са пропилели душевните си сили за глупости от рода на кариерата — за богат в материално отношение живот или за власт. Аз съм се родил слаб, но с любов към хората и не трябва да напущам този път. Благодаря ви, Родис!
      Родис помълча малко, загледана в инженера, после «звездните» и? очи угаснаха, прикрити от спуснатите клепачи.
      — Добре, Таел! Подбудите ви са прекрасни. Вие сте наистина силен човек. Бъдещето на планетата е в ръцете на такива като вас. Но приемете от мен само един дар. Той ще ви освободи от страха от възможните мъчения и ще ви постави извън властта на палачите. Ако намерите за нужно, можете да го предадете и на други…
      Тя пак погледна инженера: разбира ли?
      — Да, познахте. Аз ще ви науча на умението да умрете мигновено, в който поискате момент, по собствена воля, без да използувате нищо друго освен вътрешните сили на организма. Открай време всички тирани са мразели най-много хората, които самоволно се изплъзвали от тяхната власт над живота и смъртта. Правото да се разпорежда с живота и смъртта станало притежание единствено на господаря. И хората повярвали в този фетишизъм, подкрепен от християнската църква. През хилядолетията на преминалите на Земята цивилизации те не измислили нищо друго освен мъчителни начини за самоубийство, достъпни и за животните. Само индийските мъдреци рано разбрали, че като правят човека господар на собствената му смърт, те го освобождават от страха от живота… — Родис помисли малко и попита: — Но може би с вашия дълг на «ранната смърт» всичко това не е толкова съществено, колкото в древността на Земята?
      — Много е важно! — възкликна Таел. — «Нежната смърт» също изцяло се намира в ръцете на олигархията и без разрешение никой не може да влезе в нейния дворец. А за нас, образованите дългожители, зависимостта на живота и смъртта от властелините е абсолютна.
      — Изберете времето — решително каза Родис, — при вашата психическа нетренираност ще ни трябват няколко занятия.
      — Толкова много?!
      — Това не може да се усвои без опитен учител. Трябва да знаете как да спрете сърцето си в момента, в който пожелаете. Щом обикновеният човек от Ян-Ях започне да забавя сърцето си, мозъкът му, който престава да получава ежесекундно нужния кислород и храна, веднага ще го пришпори. Затова, за да се спре сърцето, трябва да се приспи мозъкът, но тогава се загубва самоконтролът и «урокът» завършва със смърт. Задачата ми е да ви науча да не губите самоконтрола до последната крачка в живота.
      — Благодаря ви, благодаря ви! — радостно възкликна Таел. Той смело сграбчи и двете ръце на Родис и ги покри с целувки.
      Тя издърпа ръцете си, вдигна главата на инженера и сама го целуна.
      — Никога не съм могла да си помисля, че ще дам на влюбен в мен човек дарбата да умре. Колко безкрайно странен и печален е животът в оковите, на инферното!…
      Когато забеляза, че Таел я гледа смаян, тя добави:
      — В една от древните легенди на Земята се говори за богинята на скръбта, която утешавала смъртните с отровно вино.
      — Аз си спомням тази легенда и сега знам, че тя е дошла от общите ни прадеди! Обаче ние казваме, че виното било направено от лози, израснали над гроба на любовта. И при вас ли е така?
      — И при нас.
      — Това е вярно, богиньо на скръбта! До утре? Нали?
      Инженер Таел сам изключи екранирането и без да се обърне, излезе, като затвори внимателно тежката и висока врата.
      Фай Родис легна на канапето и подпря брадичка на кръстосаните си ръце. Тя се замисли за двойнствената си роля на планетата Ян-Ях. С това, че я превърна в негласна пленница на своя дворец, умният властелин беше я изолирал от хората на Ян-Ях. И в същото време и той неволно и? беше дал възможност да проникне в самата същина на властта над планетата, да изучи олигархическата система, която един човек от комунистическото общество много трудно би могъл да разбере. На пръв поглед основата на олигархията беше извънредно проста и открай време бе практикувана на Земята, приемайки различни форми — от тираничните диктатури в Асирия, Рим, Монголия и Средна Азия до най-последните видове национализъм в капиталистическия Запад, които неизбежно водели към фашизъм.
      Когато някои хора провъзгласяват единствено себе си във всички случаи — за прави, това автоматично води до изтребването на всички, които заявяват, че не са съгласни, тоест на най-интелигентната част от народа. За да не допуснат възраждането на свободата, олигарсите си поставяли за цел да сломят волята на своите поданици, да ги осакатят психически. И навсякъде за осъществяването на тази задача се опитвали да привлекат учените. За голямо щастие деградацията на биологическите науки на Торманс не беше позволила на «учените» от подобен род да постигнат сериозни успехи в онези зловещи отрасли от биологията, които на времето в отделни страни на Земята едва не довели до превръщането на мнозинството от народа в тъпи евтини роботи, покорни изпълнители на всяка воля. Тук, на обеднялата планета, средствата за духовно пречупване бяха елементарни: терор и глад плюс пълен произвол в образованието и възпитанието. Духовните ценности на знанието и изкуството, трупани от народите в продължение на хилядолетия, се изваждаха от обращение. Вместо тях се внушаваше гонитбата на мними ценности, на предметите, ставащи все по-долнокачествени успоредно с разрушаването на икономиката, което е неизбежно при упадъка на морално-психическите качества на хората. На Земята поради разнообразието на страните и народите олигархията никога не беше се домогвала до толкова неограничена власт, както на Торманс. В който и да е момент на което и да е място на планетата властелините можели да направят всичко, каквото им скимне, промълвявайки само няколко думи. Разясняването на необходимостта или обясняването на станалото се предоставяло на учените слуги. Тази абсолютна власт често пъти попадала в ръцете на психически ненормални хора. Едно време на Земята именно параноиците с тяхната дива енергия и фанатична убеденост в собствената им правота ставали политически или религиозни вождове. В резултат на това в средата на физически по-слабите рязко се увеличавал броят на хората с маниакалнодепресивна психика, основа на живота им ставал страхът: страхът от наказанието, дамоклевият меч на хроническото опасение — да не би случайно да сгрешат и да извършат наказуема постъпка.
      На Торманс властелините не се страхуваха от съпротива и за щастие бяха лишени от параноидален комплекс и мания за преследване и това обстоятелство без съмнение беше спасило живота на милиони хора.
      «О, тези сънища за небеса златисти, о, кейове за кораби с крила» — спомни си Родис стихотворението на един древен руски поет: тя обичаше най-много руската поезия от онова време за нейната чистота и вярност на човека. Сънищата бяха се сбъднали съвсем не така, както е мечтал поетът. С развитието на техническата цивилизация все по-голям брой хора се изключвали от активното участие в живота, понеже действували в много тясната сфера на специалността си, без да смеят и да знаят нещо повече.
      Преди Ерата на разединения свят средният човек на Земята бил доста разностранно развита личност — Със собствените си ръце той можел да построи жилище или кораб, знаел да управлява кон и каруца и обикновено винаги бил готов да се сражава с меч в ръка в редовете на войската.
      А после, когато станали повече, хората се превърнали в нищо незначещи придатъци към своите тесни и нищожни професии, в пасивни пътници на разнообразните превозни средства.
      Ако си представим човечеството във вид на пирамида, то колкото по-висока е тя, толкова по-остър — по-малоброен — е върхът и?, състоящ се от активната част от хората, и по-дебела е основата. Ако по-рано отделната личност била разностранна и здрава, то с израстването на пирамидата, със загубването на интереса към живота тя ставала все по-слаба и по-неспособна. Мнозина мислители от ЕРС смятали скуката, загубата на интерес към живота за по-опасни от атомната война! Какъвто и да бил елитът на горните слоеве, все по-тежко ставало положението на долните и инферното се задълбочавало. При такава тенденция цивилизацията, израснала от технократическия капитализъм, трябвало да рухне — и рухнала! Родис си представяше йерархичната пирамида на властта на Торманс като стъпаловидно натрупване на рязко разширяващи се надолу слоеве. То се крепеше върху широка «основа» — милиардите «кжи», необразовани, с ограничени способности, удостоени с «щастието» да умрат млади.
      «Нашите учени и моят Кин Рух бяха съвсем прави — помисли си Родис, — когато говореха за увеличаване на инферното, щом няма изход за долните слоеве на пирамидата. Тя трябва да бъде разрушена! Но нали пирамидата е най-устойчивата от всички постройки?! Премахването на върха и? не решава нищо: на мястото на свалените веднага ще се появи нов връх от по-долния слой. Трябва да се разкърти основата на пирамидата, а за тази цел е необходимо да се даде нужната информация именно на „кжи“».
      Родис повика «Тъмен пламък» — тя искаше да се посъветва с Гриф.
      Гриф Рифт се появи пред нея на три, уви, непреодолими крачки — той беше зарадван от извънредната среща.
      Родис му разказа за пирамидата и Гриф Рифт се замисли.
      — Да, това е единственият изход. Между другото, такава е отколешната методика на всички истински революции. Идва часът и пирамидата рухва, но само когато отдолу се натрупат сили, способни да организират друго общество. Нека вашият инженер разбере, че за целта е нужен съюз между «джи» и «кжи». Иначе Торманс няма да излезе от инферното. Разривът между «джи» и «кжи» представлява осовата опора на олигархията. Тя не може да мине и без едните, и без другите, но дължи собственото си съществуване на тяхната разединеност. «Кжи» и «джи» еднакво се блъскат в извънредно здравата клетка, създадена с усилията и на двете класи. Колкото по-силно враждуват те, толкова по-трайна и по-безизходна е клетката. Ние трябва да ги снабдим не само с информация, но и с оръжие.
      — Не бива да раздаваме оръжието слепешката — каза Родис, — а всеобщата информация действува твърде бавно! Сега за тях най-важни са средствата за отбрана, а не за нападение, по-точно, средствата за защита от деспотизма. Два мощни инструмента: ДПА — разпознавателят на психологията, и ИКП — инхибиторът на късата памет, ще защитят зараждащите се групи от шпионите и ще им позволят да израснат и узреят.
      — Съгласен съм. Но информацията трябва да се разпространява иначе — каза Рифт. — Ние започнахме наивно и създадохме опасно положение. Съветвам ви да заявите на властелините, че прекратяваме прожекциите на филми. Вие ще кажете истината, а ние ще изработим един милион патрони, стотина от които незабележимо ще се побират във всеки джоб. Вместо сеансите на стереофилми ще започнем да раздаваме патрони с видеоинформация на всички необходими теми. Онези, които са гледали филмите, ще потвърдят, че информацията е реална истина, подбрана за блуждаещите в мрака.
      — Днес аз разбрах, че освен от ДПА те имат нужда и от психологическа тренировка, за да бъдат освободени от страха от преследване и от фетишизирането на властта. Тук отношенията между хората и държавата са се раздалечили прекалено много. Тя стои над тях като зла и всемогъща сила. Време е те да разберат, че в правно отношение всеки индивид и народът са еднозначни, а не антагонисти. Преминаването на единичността в множественост и обратно е абсолютно неясно за тях, защото те бъркат целта със средството, техниката с познанието, качеството с количеството.
      Гриф Рифт се усмихна мрачно.
      — Не разбирам защо тази цивилизация още съществува.
      Тук всъщност е нарушен законът на Синед Роб. Ако са се добрали до висока техника и малко им остава да пристъпят към овладяването на Космоса — а не са се погрижили за моралното благосъстояние, което е значително по-важно от материалното, то те не са могли да прекрачат прага на Роб! Нито едно ниско по морално-етичното си равнище общество не може да го прекрачи, без да се самоунищожи — и все пак те са го прекрачили!
      — Как не сте се сетили, Рифт! Тяхната цивилизация от самото начало е била монолитна, също както и народът, на каквито и държави да са се разпадали временно. Железният капак на олигархията е похлупил цялата планета, премахнал е заплахата от прага на Роб, но в същото време е унищожил и възможността за излизане от инферното.
      — Съгласен съм! Но тогава какво ще правим със Стрелата на Ариман?
      — Ще видим… — Родис трепна и добави бързо: — Някой идва насам. Довиждане, Гриф! Гответе патрони с информация, а за темите ще помислим, когато съберете всички ни на съвет. И направете повечко ДПА и ИКП! Всички сили за тях!
      Родис изключи СДФ и седна на канапето, чувствувайки приближаването на чужд човек.
      На вратата се почука. Появи се висок и слаб стар «змиеносец».
      — Великият председател кани владетелката на земляните да прекара вечерта в неговите покои. Той ще ви чака след… — Сановникът вдигна очи към стената, където на големия часовник осцилираха кръгови светещи ивици, и видя картината на Фай Родис. Старецът забрави за тържествения тон, с който бе започнал, и бързо изрече: — След два пръстена време.
      Родис благодари и освободи пратеника. «Пак нещо ново» — помисли си тя, приближи се до огледалото и огледа критично скромната си дреха.
      Жените от Земята, родени артистки, обичаха да си играят на превъплъщаване. Когато променяха облика си, те се пренастройваха в съответствие с приетия образ. Докато пътуваха със звездолета, Ола Дез се превъплъщаваше в маркиза от края на феодалната ера, Нея Холи ставаше лудетина от ЕРС, а Тивиса Хенако — гейша от древна Япония. Мъжете по-малко се увличаха от това поради бедността на въображението си и чисто мъжката си немарливост в изпипването на подробностите.
      Родис доста се повъртя пред огледалото, докато прехвърли подходящите видове външност, и се спря на жената от стара Индия — махарани. Облеклото на индийската жена — сарито — подхождаше за случая; и по простотата на изпълнението си, и по това, че никоя друга дреха не се слива толкова много с жената, която я носи. Сарито точно предава настроението и чувствата на жената. То може да се превръща и в непроницаема броня, и просто да се разтапя върху тялото, откривайки всичките му линии.
      Родис изкусно се възползува от малкото средства, които имаше на разположение.
      Тя настрои СДФ, взе йонен душ, направи си електрически масаж и след това подсили пигментацията на кожата си до цвета на златистокафявия плод тинга. Късата коса, разделена на темето от път и силно стегната на тила, образуваше голям кок. Родис начупи един къс полирана до огледален блясък титанова жица и я превърна в обръчи, които сложи като звънтящи гривни на китките и глезените си. Парче белоснежен плат, украсен със сребърни звезди, се превърна в сари, по-късо, отколкото едновремешните. Сложи си тъмна точка между веждите, поразходи се из стаята, за да пригоди движенията си към костюма. Съжали, че не е взела със себе си красиви обеци.
      Оставаше около половин час. Тя се съсредоточи, извика във въображението си бавно плуващите картини на древна Индия…
      Весела, малко възбудена, дрънкайки тихо с гривните си, тя влезе в зеления кабинет и разпространи около себе си приятната, едва доловима миризма на здраво тяло, освежено от тонизиращ въздушен поток.
      Чойо Чагас стана малко по-припряно от обикновено. Той поздрави Родис насмешливо както винаги, но явно и? се зарадва. Само дълбоко в тесните му очи се криеше обикновената му недоверчива напрегнатост.
      Зет Уг и Ген Ши седяха край масата в черните кресла, а до драперията стоеше високият и слаб «змиеносец», който бе повикал Фай Родис. При появяването и? той въздъхна с облекчение и се отпусна на тежкото столче с чудновати крачета. Иззад завесата, която затуляше вътрешната врата, се появи една много висока и стройна жена и уверено се запъти към средата на стаята. По това, как я поздравяваха членовете на Съвета, Фай Родис прецени положението на непознатата в сложната йерархия на Торманс. Тя беше значително по-висока от Родис, с дълги, може би прекалено тънки крака, с атлетически рамене и царствена осанка. Фино и твърдо лице, остри дръпнати очи под правите вежди, висока копа черна коса. Единствено украшение на непознатата бяха обеците и?, всяка от по десет пламтящи с червени светлинки топчета, които хвърляха въздиви отблясъци върху малко хлътналите бузи и широките скули на жената. Рамената и гръдта и? бяха силно разголени. Две тесни лентички се врязваха в нежната кожа и поддържаха роклята. В ежедневния живот на Торманс в никакъв случай не се позволяваше пълно разголване на гръдта. Жена, която откриеше гръдта си дори без да иска, се смяташе за опозорена. Същевременно вечер на жените, кой знае защо, се разрешаваше да се показват едва ли не съвсем голи. Родис още не можеше да проумее тази морална сложнотия.
      Фай Родис хареса свирепата красота на непознатата и нейното артистично умение да се показва: всяка къдрица на небрежно сресаната и? коса бе разположена така, че да предизвика определен ефект.
      Жената спокойно огледа земната гостенка, едва присвила студените си очи и отворила малко едрата си, добре очертана, злобна уста.
      Чойо Чагас изчака няколко секунди, сякаш искаше да остави жените да се разгледат взаимно, а всъщност ги сравняваше безцеремонно.
      — Ер Во-Биа, моя приятелка и съветничка в държавните работи — провъзгласи той най-сетне, — а владетелката на земляните е известна на цялата планета.
      Приятелката на Чагас се усмихна и вирна гордата си глава, сякаш казваше: «И аз съм известна на цялата планета!»
      Тя подаде ръка на Фай Родис, която по обичая на Ян-Ях и? протегна своята. Здравата гореща ръка на жената силно стисна пръстите и?.
      — Аз мислех, че пътешествениците из Космоса се обличат другояче — каза тя, без да скрива учудването си от тоалета на Родис.
      — През време на пътешествията, разбира се. А в обикновения живот — както ни хрумне.
      — И днес тъкмо този тоалет ли ви хрумна? — попита Ер Во-Биа.
      — Днес ми се дощя да бъда жена от древните народи на Земята — отговори Родис.
      Ер Во-Биа вдигна рамене, сякаш казваше: «Ясни са ми вашите хитрости».
      Чойо Чагас настани жените до масата, на която вече бяха сложени пъстри чашки с ароматно ободряващо питие.
      Председателят на Съвета на Четиримата беше в добро настроение. Той дори лично подаде на Родис чашката и?.
      Фай Родис реши да използува момента. След разговора с Таел и Рифт не и? даваше мира мисълта за лекомислието, с което те бяха се заели да прожектират филми въпреки забраната на олигарсите. Наистина могъщите пришълци от Земята не се страхуваха от властите на Торманс. В тяхната сила се разбиха опитите на властите да попречат на народа да научи за прекрасната си прародина. И в същото време мъдрите диалектици от Земята бяха забравили за другата страна — за онези, на които предаваха забранената информация, карайки ги по този начин да извършват престъпление. Колкото и дивашко да изглеждаше това в очите на хората от комунистическия свят на Земята, жадуващите за знания подлежаха на сериозно наказание. И те, астронавтите, бяха провокирали тази опасност! Оставайки неприкосновени, те изправяха беззащитните хора на Торманс лице срещу лице със страшния апарат на властта, потисничеството, предателството и шпионажа.
      — Аз и доите приятели обмислихме постъпките си след моя разговор с вас — тихо започна Родис.
      — И? — намръщи се нетърпеливо Чойо Чагас, който, изглежда, не искаше да говори тук по работа.
      — И стигнахме до заключението, че не сме били прави. Ние прекратихме предаванията и ви поднасяме извинения.
      — Така ли? — учуди се и омекна Чойо Чагас. — Приятна новина. Виждам, че разговорите ни не отиват на вятъра.
      — О, не! — възкликна Родис с неподправен ентусиазъм и съвсем искрено, с което достави на властелина още по-голямо удоволствие.
      Чойо Чагас попита Родис как върви картината. Тя се учуди само за миг. Другояче не можеше и да бъде. За нейната работа сигурно беше «докладвано» много пъти.
      — Въобразявах си, че съм я завършила, но в действителност ще трябва да я преправям. Концепцията е погрешна! За да се намери изход от инферното, трябва преди всичко Мяра, а не Вяра.
      — Жалко — равнодушно каза Чагас, — аз разчитах да я видя… тези дни.
      Ер Во-Биа изведнъж се изчерви, очите и? светнаха.
      Внезапно и безцеремонно в стаята влезе началникът на «лилавите» Янгар. Той се приближи до властелина и тихо започна да му говори нещо. Фай Родис стана, отиде до едно шкафче и взе да се любува на майсторството на старинния рисунък. Чойо Чагас отстрани недоволния Янгар и попита защо се е отдалечила Родис. Властелинът на планетата не обичаше хората да стават без разрешение в негово присъствие.
      — Не исках да ви преча. На планетата Ян-Ях всичко е спешно и всичко е поверително.
      — Напразно. Нищо важно — недоволно каза Чойо Чагас, докато Янгар се втренчи в земната гостенка, разчитайки да я смути със студения си поглед на съдия и палач.
      Чойо Чагас отпрати с рязък жест Янгар, а самият той се подпря на дръжката на креслото по-близо до Родис.
      Ер Во-Биа продължаваше да наблюдава Родис изпод вежди и изведнъж не се сдържа и я попита безцеремонно къде и как учат на Земята изкуството да прелъстяват.
      — Ако подразбирате умението да се държим и да се харесваме на мъжете във възхитителната игра на взаимното влечение — то от деца. Всяка жена на Земята умее да подчертава в себе си онова, което е оригинално, интересно и красиво. Струва ми се, че «прелъстяването», което имате предвид вие, е нещо друго.
      — Това е умението да накараш един мъж да се влюби в теб — каза тормансианката.
      — Тогава аз не виждам разлика. Може би това е не само умение, но и вродена способност. Отначало ми се стори, че вие казахте тази дума с осъдителен оттенък, като за нещо лошо.
      — Прелъстяването винаги е до известна степен измама, фалш. Аз ви виждам за пръв път, но са ми казвали, че вие не сте такава.
      — Всички присъствуващи освен вас ме познават и в други… различни образи.
      — И все пак кой е истинският?
      — Оня, в който се показвам най-често. Тук, на планетата Ян-Ях, аз нося образа на началничка на земната експедиция, историчка. Но този образ също е непостоянен и след време ще се промени. На Земята аз ще съм друга, съвсем друга! — мечтателно завърши Родис.
      Ер Во-Биа поднесе пъстрата чашка до устните си, отпи малко и тихо каза нещо на Зет Уг. Приятелката на Чойо Чагас външно беше по-ефектна от Родис. Писателите и придворните поети на Ян-Ях пишеха, че привлекателността и? действувала като електрически ток. Женската и? същност просто крещеше. Литераторите на Ян-Ях отбелязваха, че тя буди такова страстно желание, че дори вързано животно, когато я види, е способно да разкъса синджира, Ер Во-Биа излъчваше тайнственост. Тя сякаш стоеше на чертата, отвъд която започваше забранената област. Хилядолетия наред тази женска тайна обещаваше значително повече, отколкото даваше, и все пак продължаваше да е привлекателна дори за опитните хора.
      Ер Во-Биа се усмихна и внезапно върху младата и? гладка кожа се появиха тънки бръчки, които издадоха, че тази необикновена жена е трябвало да понесе доста изпитания по женския си път.
      Независимо от маската на махарани Фай Родис си оставаше същата пряма, открита и безстрашна жена, която беше поразила властелина още от първата им среща. В нейния вътрешен свят очевидно господствуваха равновесието и умението бързо да възстановява покоя в себе си. Качества, които бяха възможни само при изобилие на психологическа здравина и воля. Именно затова, поради контраста с увредената психика на тормансианите, тези нейни блестящи човешки качества — пълната липса на неприязън, подозрителност или самодоволство — все пак не привличаха към нея тормансианите. Неизменна си оставаше пропастта между нея и всички други, това важеше дори за самия Чагас. «Дори и за него, великия и всемогъщия!» — с негодуване признаваше властелинът. Той си припомни един откъс от разговор между инженер Таел и Фай Родис — бяха му докладвали за него на времето. Родис обясняваше на Таел, че на планетата Ян-Ях изцяло липсва един от много важните психологически устои на творческия живот — съзнанието за безкрайността на пространството с неговите недостижими граници и неизброими, още неоткрити от човека светове. Бездънни дълбини на Космоса съществуват дори извън знанието на Великия пръстен и в най-неочаквани комбинации от законите на материалния свят. Инженерът беше и? отговорил, че самата Родис представлява за него въплъщение на тази безграничност и че нейната душа се различава от тяхната психика толкова, колкото безкрайността от затворения и скучен свят на Ян-Ях, главна опора на който е строгата йерархия.
      «Моят инженер е направил умен комплимент — мислеше си властелинът, — но има нещо друго, за което той, горкият, сигурно не смее и да помисли. Тя е жена като всички останали и затова неизбежно трябва да се подчини на волята и силата на мъжа. Впрочем не мисля, че тази студена, весела и самонадеяна дъщеря на Земята ще бъде толкова добра любовница като моята Ер Во-Биа. Но все пак това трябва да се изпробва!»
      И като всички владетели от всички времена и светове председателят на Съвета на Четиримата, без да отлага, се зае с осъществяване на намерението си.
      Щом той стана, станаха Зет Уг и Ген Ши. Ер Во-Биа продължи да седи, преметнала крак върху крак, поклащайки пантофката си, с монтирано в нея звездоподобно фенерче. Вертикално насочените лъчи на фенерчетата осветяваха стройните крака на тормансианката и ги обрисуваха в цялата им дължина под тънката тъкан на роклята.
      Фай Родис сметна, че приемът е свършил, и също стана. Тя мислеше за картината в стаята си. След разговора с Таел и? се искаше още днес да грабне четките и боите. Но Чойо Чагас заяви, че незабавно трябва да обсъди с нея един важен въпрос. Двамата членове на Съвета се поклониха и изчезнаха, напущайки по преценката на Родис председателя си с удоволствие. Ер Во-Биа се надигна и хвърли поглед към Чойо Чагас, задавайки му ням въпрос. Тя дишаше развълнувано, разтеглила в престорена усмивка едрите си синкави устни. Но Чойо Чагас сякаш изобщо не забеляза нейния призив. И тогава Ер Во-Биа тръгна към изхода, без да се сбогува и без да се озърне, оскърбена, прекрасна и злобна.
      Чойо Чагас се разсмя за пръв път в присъствието на Родис и тя се учуди от това, колко грубо прозвуча смехът му. Властелинът отмести средната завеса и въведе Родис в един ослепително светъл коридор, където на пейки един срещу друг седяха двама стражи със зелени дрехи. Без да им обръща внимание, Чойо Чагас се запъти към вратата в края на коридора и извърши някакви манипулации с ключалката. Дебелата врата се отвори и Родис влезе в личната, недостъпна за никого стая на властелина, скрита в дебелите стени на двореца.