Ние знаем, че за да бъде животът изобилен и могъщ, е необходим определен процент на съотношение между водата и сушата и че нашата планета е близо до тоя най-благоприятен коефициент. Такива планети няма кой знае колко в Космоса и всяка от тях представлява неоценимо съкровище за нашето човечество като нова почва за неговото разселване и по-нататъшно усъвършенствуване.
Още отдавна хората са престанали да се боят от стихийно пренаселяване, което някога плашело прадедите, ала ние неотклонно се стремим към Космоса, като разширяваме все повече областта за разселване, защото това също е движение напред — неизбежният закон на развитието. Трудността в овладяването на планети, доста различаващи се по физически условия от Земята, е била така грамадна, че отдавна е породила проекти за заселване в Космоса върху специално построени гигантски съоръжения, подобни на многократно увеличени изкуствени спътници. Вие знаете, че един такъв остров е бил изграден в навечерието на Епохата на Пръстена — говоря за Надир, разположен на осемнадесет милиона километра от Земята. Там и сега живее малка колония хора… Обаче неуспехът на тия тесни, твърде ограничени вместилища за човешки живот е бил дотолкова очевиден, че трябва само да се удивяваме от нашите прадеди въпреки всичката смелост на техния строителен замисъл.
Планетите близнаци на зелената циркониева звезда много приличат на нашата, но са непригодни или трудни за овладяване от крехките обитатели на открилата ги планета ЦР519. Поради това те побързали да ни предадат тези сведения, както и ние ще им предадем своите открития.
Зелената звезда се намира на такова разстояние от нас, което не е прелитал нито един наш звездолет. Достигнем ли нейните планети, ние ще се изкачим далеч в Космоса. И ще се изкачим не върху мъничкия свят на изкуствено съоръжение, а върху големи планети, солидна и просторна база за организиране на удобен живот.
Ето защо ангажирах вашето внимание с планетите на зелената звезда — те ми се струват изключително важни за изследване. Разстоянието седемдесет светлинни години сега е достижимо за звездолет от типа «Лебед» и може би тридесет и осмата звездна експедиция трябва да се насочи към Ахернар!
Гром Орм замълча и като придвижи малко лостче на пулта на трибуната, мина към своето кресло.
Пред зрителите се издигна малък екран, на който се появи познатата на мнозина масивна фигура на Дар Ветер. Бившият завеждащ външните станции се усмихна, посрещнат от безшумните приветствия на зелените светлинки.
— Дар Ветер се намира сега в Аризонската радиоактивна пустиня, откъдето серии ракети се отправят на височина петдесет и седем хиляди километра за строителството на спътника — поясни Гром Орм. — Той искаше да изкаже пред вас мнението си като член на Съвета.
— Предлагам да се осъществи най-простото решение — раздаде се весел, звучащ от портативния предавател глас. — Да се изпратят не една, а три експедиции!
Членовете на Съвета и зрителите замряха от изненада. Дар Ветер не беше оратор и не се възползува от ефектната пауза.
— Първоначалният план за изпращане на двата звездолета от тридесет и осмата експедиция на тройната звезда ЕЕ7723…
В същия миг Мвен Мас си представи тая тройна звезда, някога обозначавана като Омикрон 2 от Еридан. Разположена на по-малко от пет парсека от Слънцето, тази система от жълта, светлосиня и червена звезда притежаваше две безжизнени планети, ала не в тях се заключаваше интересът на изследването. Светлосинята звезда в тая система беше бяло джудже. С размери колкото голяма планета, по маса тя се равняваше на половината от Слънцето. Средното относително тегло на веществото в нея надминаваше две хиляди и петстотин пъти плътността на най-тежкия земен метал — иридия. Притеглянето, електромагнитните полета, процесите на създаването на тежките химически елементи там представляваха колосален интерес и важност за непосредственото им изучаване от възможно по-близко разстояние. Още повече, че изпратената в старо време на Сириус десета звездна експедиция загинала, след като успяла да предупреди за опасността. Близкият съсед на Слънцето — двойната светлосиня звезда Сириус — също притежаваше бяло джудже с по-ниска температура и по-големи размери от Омикрон 2 от Еридан В с плътност, двадесет и пет хиляди пъти надхвърляща плътността на водата. Достигането до тая близка звезда се оказало невъзможно поради грамадните кръстосващи се метеорни потоци, които я опасвали. Те били така силно разпръснати, че нямало възможност точно да се определи разпространението на гибелните отломъци. Тогава, преди триста и петнадесет години, била замислена експедицията до Омикрон 2 от Еридан.
— … придобива сега, подир опита на Мвен Мас и Рен Боз — говореше в това време Дар Ветер, — толкова важно значение, че не бива да се откажем от него.
Но проучването на чуждия далечен звездолет, намерен от тридесет и седмата експедиция, може да ни даде такива познания, които чувствително ще надминат откритията на първото изследване.
Може да се пренебрегнат по-раншните правила за безопасност и да се рискува — звездолетите да бъдат разделени. «Аела» да бъде пратена на Омикрон от Еридан, а «Тинтажел» — на звездата Т. И двата звездолета са първокласни като «Тантра», която сама се справи с чудовищни затруднения.
— Романтика! — гръмко и презрително каза Пур Хис и веднага се сви, забелязал неодобрението от страна на зрителите.
— Да, истинска романтика! — радостно възкликна Дар Ветер. — Романтиката е разкош на природата, ала е необходима в добре организираното общество! От изобилие на телесни и душевни сили във всеки човек по-бърже се възобновява жаждата за ново, за чести промени. Появява се особено отношение към жизнените явления — опит да се види нещо повече от равномерния ход на ежедневието, очакване от живота големи изпитания и силни впечатления.
— В залата виждам Евда Нал — продължаваше Дар Ветер. — Тя ще ви потвърди, че романтиката е не само психология, но и физиология! Продължавам — новият звездолет «Лебед» трябва да се изпрати на Ахернар, към зелената звезда, понеже чак подир сто и седемдесет години нашата планета ще узнае резултата. Гром Орм е напълно прав, че изследването на сходни планети и създаването на база за движение в Космоса е наш дълг спрямо потомците.
— Запас от анамезон е готов само за два кораба — възрази секретарят Мир Ом. — Ще бъдат нужни десет години, за да се подготви още един кораб за полет, без да се нарушава икономиката. Ще напомня, че сега възстановяването на спътника ще отнеме много производителни сили.
— Аз предвиждах това — отговори Дар Ветер — и предлагам, ако Съветът за икономиката счете за възможно, да се обърне към населението на планетата. Нека всеки отложи за една година увеселителните си излети и пътешествия, нека бъдат изключени телевизорите на нашите аквариуми в океанските глъбини, да се прекрати доставянето на скъпоценни камъни и редки растения от Венера и Марс, да се затворят заводите за дрехи и украшения. Съветът за икономиката ще определи по-добре от мен кое трябва временно да се спре, за да се хвърли икономисаната енергия за произвеждане на анамезон. Кой от нас ще откаже да съкрати потребностите си само за една година, за да се направи огромен подарък на нашите деца — две нови планети в живителните лъчи на зеленото, приятно за нашите земни очи слънце!
Дар Ветер простря ръце пред себе си — обръщаше се към цялата Земя. Знаеше, че милиарди очи го следят в екраните на телевизорите. После кимна с глава и изчезна, като остави празно синкаво блещукане. Там, в Аризонската пустиня, силен грохот периодично раздрусваше почвата — свидетелствуваше за това, че поредната товарна ракета е излетяла извън пределите на лазурния небосвод. Тук, в залата на Съвета, всички присъствуващи станаха и вдигнаха левите си ръце, което означаваше открито и пълно съгласие с изказалия се.
Председателят на Съвета се обърна към Евда Нал:
— Гостенко от Академията на тъгата и радостта, няма ли да споделите своето мнение, като разгледате въпроса в светлината на човешкото щастие?
Евда още веднъж се изкачи на трибуната.
— Човешката психика е устроена така, че не е приспособена за продължително възбуждане и многократно повтаряне на възбуждането — това е защита от бързо изхабяване на нервната система. Нашите далечни прадеди едва не погубили човечеството, понеже не се съобразявали с обстоятелството, че човек в своята физиологична основа често се нуждае от почивка. А пък ние, наплашени от това, по-рано твърде много пазехме психиката — не разбирахме, че основно средство за отмора от впечатленията е трудът. Необходимо е не само сменяване на професията, но и правилно редуване на труда и отдиха. Колкото по-тежък е трудът, толкова по-продължителен е отдихът. Колкото е по-трудно, толкова е по-радостно.
За щастието може да се говори като за сменяване на труда с почивка, на трудностите с удоволствия. Дълголетието на човека разшири границите на неговия свят и той се устреми в Космоса. Борба за новото — ето истинското щастие! Оттук — изпращането на звездолет за Ахернар ще даде на човечеството повече непосредствена радост, отколкото другите две експедиции, защото планетите на зеленото слънце ще подарят нов свят на нашите чувства, а изследванията на физическите явления в Космоса въпреки всичкото им значение се възприемат засега само с разума. Тъй като се бори за увеличаване сумата на човешкото щастие, Академията на тъгата и радостта вероятно би смятала за най-изгодна експедицията до Ахернар, обаче ако е възможно осъществяването и на трите, няма да има нищо по-хубаво от това!
Евда Нал получи за награда от развълнуваната зала лавина зелени светлини.
Изправи се Гром Орм.
— Въпросът и решението на Съвета вече се уясниха и очевидно моето изказване е последно. Ще приканим човечеството да съкрати потребностите си за четиристотин и деветата година от Ерата на Пръстена. Дар Ветер не каза, че историци са намерили златен кон от Ерата на разединения свят. Тия стотици тонове чисто злато може да се насочат към производството на анамезон — така ще осъществим скорошно изготвяне на необходимия за полета запас. Ще изпратим за първи път в цялата история на Земята експедиции едновременно на три звездни системи и за първи път ще се опитаме да достигнем до светове, които отстоят на седемдесет светлинни години от нас!
Председателят закри заседанието, след като помоли да останат само членовете на Съвета. Трябваше срочно да се отправят запитвания до Съвета за икономиката, а също така до Академията на стохастиката и хипотезите за бъдещето. Те са нужни за уясняване възможните случайности през време на далечното пътуване до Ахернар.
Изморена, Чара тръгна бавно подир Евда. Тя се учудваше, че бузите на знаменитата лекарка бяха свежи, както всякога. На девойката се искаше час по-скоро да остане сама, та скришом да почувствува оправданието на Мвен Мас. Днешният ден бе забележителен! Наистина, не увенчаха Мвен Мас като герой, на което Чара се надяваше в най-съкровените си мечти. Задълго, ако не завинаги, го отстраниха от голяма и важна работа… Ала нима не го оставиха в обществото! Нима не е открит за тях двамата широкият и труден път на изследването, труда, любовта!
Евда Нал накара девойката да отидат в най-близкия Дом за хранене. Чара толкова дълго гледа таблицата за избор, че Евда реши да действува сама — съобщи в приемателния рупор на автомата шифрите на избраните ястия и индекса на масата. Едва-що бяха седнали край овалната двуместна маса — в центъра й се отвори люк и оттам се появи малък контейнер с поръчката. Евда Нал подаде на Чара бокал ободряваща напитка «Лио», която излъчваше опалов блясък, а тя с удоволствие изпи чаша прохладна вода и се задоволи с печено от кестени, орехи и банани с разбит каймак. Чара изяде някакво ястие от стрито месо на рапти — птици, заменили домашните кокошки и дивеча, и беше пусната да си ходи. Евда Нал гледаше след Чара, когато девойката със своето удивително дори за Епохата на Пръстена изящество слизаше тичешком по стълбата между статуите от черен метал и причудливо извитите подставки на фенерите.
ГЛАВА ТРИНАДЕСЕТА
ВЕСТИТЕЛИ ОТ КОСМОСА
Ерг Ноор следеше със затаен дъх манипулациите на изкусните лаборанти. Изобилието от уреди напомняше пост за управляване на звездолет, но просторът в голямата зала с широки синкави прозорци веднага прогонваше всякакви мисли за космически кораб.
В центъра на стаята върху металическа маса стоеше камера от дебели плочи руфолюцит — материал, прозрачен и за инфрачервените и видимите лъчи. Паяжина от тръбички и проводници уплиташе кафявия емайл на звездолетния воден резервоар, в който бяха затворени двете черни медузи от планетата на желязната звезда.
Еон Тал, изправен като при гимнастика, с ръка, безпомощно висяща на превръзка през рамото, отдалеч поглеждаше бавно въртящия се барабан на самопишещия уред. По челото на биолога над широките черни вежди избиха капчици пот.
Ерг Ноор облиза пресъхналите си устни.
— Нищо. Подир пет години пътуване там е останал само прах — дрезгаво каза астронавтът.
— Ако е така, голяма беда… за Низа и мен — допълни биологът. — Издирванията ще трябва да се правят слепешката, може би много години, за да се определи характерът на поражението.
— Вие продължавате ли да смятате, че органите, които убиват жертвата, са еднакви у медузите и у кръста?
— Не единствено аз. Грим Шар и всички други дойдоха до същото заключение. Но отначало ми хрумваха най-неочаквани мисли. Бях си въобразил, че черният кръст изобщо няма отношение към планетата.
— Помните ли, и аз ви говорих за същото. Стори ми се, че това същество е от дисковия звездолет и го пази. Обаче, ако се разсъди сериозно, какъв смисъл има да се охранява една несъкрушима крепост отвън? Опитът да отворим спиралодиска показа нелепостта на такива догадки.
— Представях си, че кръстът не е живо същество. Робот-автомат, поставен на пост край звездолета?
— Точно така! Ала сега, естествено, аз се отказах от тая мисъл. Черният кръст е живо същество, родено от света на мрака. Вероятно тези твари обитават равнината долу. Той се появи откъм «портата» — прохода в канарите. Медузите, по-леки и подвижни, са обитатели на платото, върху което кацнахме. Връзката между черния кръст и спиралодиска е случайна, просто нашите защитни устройства са докоснали това отдалечено кътче от равнината, което винаги е оставало в мрака зад гигантския диск.
— И вие предполагате, че смъртоносните органи на кръста и медузите са сходни?
— Да! В тези животни, които живеят при едни и същи условия, е трябвало да възникнат и сходни органи. Желязната звезда е топлинно електрическо светило. Цялата дебела атмосфера на планетата е силно наситена с електричество. Грим Шар смята, че животните са събирали енергия от атмосферата и са създавали сгъстявания като нашите кълбовидни светкавици. Спомнете си движението на кафявите звездички по пипалата на медузите!
— И кръстът имаше пипала, но нямаше…
— Просто никой не е успял да забележи. Обаче характерът на поражението на нервните стволове е парализа на съответния висш център — в това всички ние сме единодушни — е еднакъв при мен и при Низа! Това е главното доказателство и главната надежда!
— Надежда? — трепна Ерг Ноор.
— Разбира се. Гледайте! — биологът посочи равната линия на записа на уреда. — Чувствителните електроди, потопени в капана с медузите, нищо не показват. Чудовищата са се вмъкнали там с пълен заряд енергия, която не е могла да излезе от резервоара след неговото заваряване. Изолационната защита на космическите съдове за храна едва ли пропуска — това не са нашите леки биологически скафандри. Спомнете си, че кръстът, погубил Низа, не ви причини вреда. Неговият ултразвук проникна в скафандъра с висша защита и сломи волята, но поразяващите излъчвания се оказаха безсилни. Те пробиха скафандъра на Низа също така, както медузите пробиха моя.
— Следователно зарядът на кълбовидните светкавици или на нещо подобно, който влезе в резервоара, трябва да е останал там. Ала уредите нищо не показват…
— Именно в това е надеждата. Значи медузите не са се разсипали на прах. Те…
— Разбирам. Покрили са се с капсули, затворили са се в нещо като пашкул.
— Да. Такова приспособяване е разпространено сред живите организми, заставени да прекарват неблагоприятни за съществуването им периоди. Дългите ледени нощи на черната планета, нейните страшни урагани при «изгревите» и «залезите» — ето такива периоди. Но тъй като те се редуват сравнително бърже, аз съм уверен, че медузите могат и бърже да излизат от това състояние. Ако разсъждението е вярно, ние ще успеем доста лесно да върнем черните медузи към тяхната жизнена дейност.
— Чрез възстановяване температурата, атмосферата, осветлението и другите условия на черната планета?
— Да. Всичко е пресметнато и подготвено. Скоро ще се появи Грим Шар. Ще започнем да продухваме резервоара с неоново-кислородно-азотна смес при налягане три атмосфери. Но отначало ще се убедим…
Еон Тал се посъвещава с двамата асистенти. Някаква уредба бавно запълзя към кафявия резервоар. Предната руфолюцитна плоча се помести и откри достъп към опасния капан.
Електродите в резервоара бяха заменени с микроогледала с цилиндрични осветители. Единият от асистентите се изправи до командното табло за телеуправление. На екрана възникна вдлъбната повърхност, покрита с тънък слой зърнесто вещество и слабо отразяваща лъчите на осветителя — стената на резервоара.
Огледалото плавно се въртеше. Еон Тал заговори:
— Трудно е да се види с помощта на рентген, твърде силна е изолацията. Трябва да прилагаме по-сложен метод.
Въртенето на огледалото отрази дъното на съда и върху него две бели бучки — по форма неправилни кълба с шуплива влакнеста повърхност. Бучките наподобяваха плодовете на неотдавна създадения сорт хлебно дърво, които достигаха седемдесет сантиметра в диаметър.
— Включете ТВФ към вектора на Грим Шар! — обърна се биологът към своя помощник.
Щом се убеди в правотата на общите предположения, ученият веднага дотича в лабораторията. Той оглеждаше приготвените апарати, като замижаваше късогледо съвсем не от слабо зрение, а по навик. Грим Шар не приличаше на знаменитите учени, които по правило се отличаваха с внушителен вид и властен характер. Ерг Ноор си спомни Рен Боз с неговата срамежлива момчешка външност, никак несъответствуваща на величието на ума му.
— Отворете запоения шев! — изкомандува Грим Шар.
Механичната ръка разряза слой от твърдата емайлова маса, без да помръдне от мястото му тежкия капак. Маркучи с газова смес бяха прикачени към вентилите. Силен прожектор с инфрачервени лъчи замени желязната звезда.
— Температура… сила на тежестта… налягане… електрическа наситеност… — повтаряше показанията на уредите намиращият се до тях асистент.
След половин час Грим Шар се обърна към астронавтите:
— Да идем в залата за почивка! Няма възможност да се предугади кога тия капсули ще оживеят. Ако Еон е прав, това ще стане скоро. Дежурните ще ни предупредят.
Институтът за нервни токове бе построен далеч от заселената зона на края на охранявана степ. Земята в последните летни дни стана суха. Вятърът префучаваше с особено шумолене, което проникваше през напълно отворените прозорци заедно с лекия мирис на изсушени от слънцето треви.
В удобните кресла тримата изследователи потънаха в мълчание, загледани през прозорците над върхарите на клонестите дървета към далечния кръгозор. От време на време някой затваряше уморените си очи, но очакването беше твърде напрегнато, за да задреме. Тоя път съдбата не изпитваше търпението на учените. Не бяха минали и три часа, когато екранът за пряка връзка светна. Дежурният асистент едва се сдържаше.
— Капакът мърда!
За миг и тримата се озоваха в лабораторията.
— Затворете плътно руфолюцитната камера, проверете херметичността й — разпореди се Грим Шар. — Пренесете в нея условията на планетата!
Леко съскане на мощните помпи, свистене на изравнителите на налягането — и в прозрачната клетка се създаде атмосфера от света на мрака.
— Увеличете влажността и насищането с електричество! — продължаваше Грим Шар.
Остра миризма на озон се понесе из лабораторията.
Нищо не стана. Ученият се навъси, като обхващаше с поглед уредите и се мъчеше да съобрази какво е изпуснато.
— Нужна е тъмнина! — изведнъж се раздаде ясният глас на Ерг Ноор.
Еон Тал даже подскочи.
— Как съм могъл да забравя! Грим Шар, вие не сте били на желязната звезда, но аз!…
— Поляризиращите капаци на прозорците! — вместо отговор каза ученият.
Притъмня. Лабораторията остана осветена само от уредите. Асистентите закриха командното табло с щори и всичко потъна в мрак. Тук-там едва проблясваха точките на самосветещите индикатори.
Диханието на черната планета лъхна в лицата на астронавтите и възкреси в паметта им страшните, увлекателни дни на тежката борба.
Изнизаха се няколко минути мълчание, в което се чуваха само предпазливите движения на Еон Тал, който настройваше екрана за инфрачервени лъчи с поляризиращ параван, предотвратяващ разсейването на светлина.
Слаб звук и тежък удар — падна капакът на водния резервоар в руфолюцитната камера. Познато блещукане на кафяви пламвания — пипалата на черното чудовище се появиха над ръба на резервоара. С внезапен скок то излетя нагоре, като се простираше подобно на тъмно покривало връз цялата площ на руфолюцитната камера, и се удари в прозрачния й таван. Хиляди кафяви звездички заструиха по тялото на медузата, покривалото се изду като купол, сякаш от полъх отдолу, и медузата се опря върху дъното на камерата със събраните си в снопче пипала. От резервоара се надигна и второто чудовище — също такъв черен призрак, неволно внушаващ страх с бързите си и беззвучни движения. Но тук, зад здравите стени на опитната камера, обкръжени с управлявани от разстояние уреди, тварите от планетата на мрака бяха безсилни.
Уредите измерваха, фотографираха, определяха, чертаеха сложни криви — разлагаха устройството на чудовищата на разнообразни физически, химически и биологически показатели. Умът на човека отново събираше тия разнокачествени данни — овладяваше устройството на загадъчните рожби на ужаса и ги подчиняваше на себе си.
С всеки отлетял незабелязано час Ерг Ноор се убеждаваше в победата.
Все повече се радваше Еон Тал, все по-оживени ставаха Грим Шар и неговите млади асистенти.
Най-после ученият се приближи до Ерг Ноор.
— Може да си отидете със спокойно сърце. Ние ще останем до края на изследването. Боя се да включа видимата светлина — тук няма убежище от нея за черните медузи, както на тяхната планета. А те трябва да отговорят на всичко, което искаме да знаем.
— Ще узнаете ли всичко?
— Подир три-четири дни нашето изследване ще стане изчерпателно за равнището на знанията ни. Обаче и в тоя момент можем да си представим какво е действието на парализиращото устройство.
— И ще лекувате Низа, Еон?
— Да!
Чак сега Ерг Ноор почувствува каква голяма тежест е носил в себе си от оня черен ден, ден или нощ!… Ала не е ли все едно? Дива радост изпълни този винаги сдържан човек. Той с мъка преодоля нелепото желание да подхвърли Грим Шар във въздуха, да раздруса и прегърне дребния на ръст учен. Ерг Ноор беше поразен от самия себе си, успокои се и след минута придоби своята постоянна съсредоточеност.
— Как ще помогне вашето изучаване в борбата с медузите и кръстовете по време на бъдещата експедиция!
— Естествено! Сега ще познаваме врага. Но нима ще се състои експедиция до този свят на тежестта и мрака?
— Аз не се съмнявам в това!
Топлият ден на северната есен току-що бе започнал. Ерг Ноор вървеше без обикновената стремителност — пристъпваше с боси крака по меката трева. Отпред, в края на гората, зелена стена от кедри се преплиташе с голите кленове, които приличаха на стълбове рядък сив дим. Тук, в резервата, човекът не се намесваше в природата. Специфична прелест имаше в безредните гъсталаци от високи треви, в техния смесен и противоречив, приятен и остър мирис.
Студена рекичка преграждаше пътя. Ерг Ноор се спусна по пътечката. Предизвиканото от вятъра набърчване на пронизаната от слънцето бистра вода наподобяваше люлееща се мрежа от вълнисти златни линии, хвърлена върху облите камъчета, които се пъстрееха на дъното. Незабележими късчета мъх и водорасли плуваха във водата и под тях бягаха по дъното петънца от сини сенки. Отвъд рекичката се накланяха по посока на вятъра едри лилави камбанки. Мирисът на влажна ливада и пурпурни есенни листа обещаваше на човека радост от труда, защото у всекиго в някое кътче на душата още гнездеше инстинктът на първобитния орач.
Ярка жълта авлига бе кацнала върху едно клонче и насмешливо, самоуверено подсвиркваше.
Чистото небе над кедрите се посребри от замаха на широкото крило на перестите облаци. Ерг Ноор навлезе в намирисващия на възгорчиви кедрови игли и смола сумрак на гората, пресече я и се изкачи на хълма, като изтриваше намокрената си глава. Резерватът около нервната клиника не бе голям и Ерг скоро излезе на пътя. Рекичката пълнеше каскада басейни от млечно стъкло. Няколко мъже и жени с бански костюми изскочиха иззад завоя и се понесоха по пътя между редиците от пъстри цветя. Надали есенната вода беше топла, но бегачите, като се ободряваха взаимно със смях и шеги, се хвърлиха в басейна и заплуваха надолу по каскадата. Ерг Ноор неволно се усмихна. Настъпило е време за почивка…
Никога досега родната планета не беше изглеждала толкова прекрасна на него — човека, прекарал по-голямата част от своя живот в тесен звездолет. Огромна благодарност изпитваше Ерг Ноор към всички хора, към земната природа, към всичко, което вземаше участие в спасяването на Низа. Днес тя сама дойде при него в градината на клиниката! Подир съвещание с лекарите те решиха да отпътуват заедно за полярния невросанаториум. Щом се удаде да се прекъсне паралитичната верига и отстрани трайното подтискане в кората на мозъка поради електрическото поражение, нанесено от черния кръст. Низа веднага се оказа напълно здрава. Трябваше само да си възвърне предишната енергия след толкова дългия каталептичен сън. Низа, живата, здравата Низа! На Ерг Ноор се струваше, че никога не ще може да помисли за това без радостна тръпка.
Той видя самотна женска фигура, която вървеше бързо към него от разклонението на пътя. Би я познал сред хиляди — Веда Конг! По-рано тя много заемаше мислите му, докато не се изясни различието в техните пътища. Привикналото към диаграмите на изчислителните машини мислене на Ерг Ноор си представи стръмна, издигаща се към небето дъга — неговия стремеж — и потъващия в глъбината на миналите векове жизнен и творчески път на Веда. Двете линии се разделяха и широко се отдалечаваха една от друга.
Познатото до най-мънички подробности лице на Веда Конг изведнъж порази Ерг Ноор със своето сходство с лицето на Низа. Също такова тясно, с широко разположени очи, високо чело и дълги вити вежди, същият израз на нежна насмешка край голямата уста. Дори техните носове, малко чипи, меко закръглени и удължени, си приличаха, както на сестри. Само че Веда винаги гледаше направо и съсредоточено, а упоритата главичка на Низа Крит често се вдигаше нагоре в младежки порив.
— Вие ме разглеждате? — учуди се Веда. Тя подаде на Ерг Ноор и двете си ръце, той ги притисна към своите бузи. Веда трепна и се освободи. Астронавтът се усмихна:
— Исках да им благодаря, на тези ръце, които са помогнали на Низа да оздравее… Тя… Всичко зная. Необходимо е било постоянно дежурство и вие сте се отказали от интересна експедиция. Два месеца!…
— Не се отказах, а закъснях в очакване на «Тантра». Тъй или иначе, беше късно, а после — тя е прелест, вашата Низа! Външно си приличаме, ала тя е истинска другарка за победителя на Космоса и железните звезди със своята устременост към небето и преданост…
— Веда!
— Не се шегувам, Ерг! Вие чувствувате, че сега не е време за шеги? Трябва всичко да стане ясно.
— На мен и така всичко ми е ясно! Но аз ви благодаря не за себе си, а за Низа…
— Не благодарете! Щеше да ми бъде тежко, ако бяхте я загубили…
Ерг Ноор погали младата жена по рамото и сложи пръстите си върху свивката на ръката й. Те вървяха един до друг по безлюдния път и мълчаха, докато Ерг Ноор не заговори отново:
— А кой е той, истинският?
— Дар Ветер.
— Предишният завеждащ външните станции ли? Виж ти!…
— Ерг, вие произнасяте някакви недообмислени думи. Не мога да ви позная…
— Изменил съм се сигурно… Но аз си представям Дар Ветер само във връзка с работата и мислех, че той също е мечтател по Космоса.
— Това е вярно. Мечтател по звездния мир, обаче е съумял да съчетае звездите с любовта на древния земеделец към земята. Човек на знанието с големите ръце на обикновения майстор.
Ерг Ноор неволно погледна своята тясна длан с дълги твърди пръсти на математик и музикант.
— Ако знаехте, Веда, моята любов към Земята сега!…
— Подир света на мрака и продължителното пътуване с парализираната Низа? Естествено! Обаче…
— Тя, тази любов, не създава основата на моя живот?
— Именно! Та вие сте истински герой, ето защо сте ненаситно жаден за подвизи. Вие и тая любов ще понесете като пълна чаша и ще се страхувате да не пролеете от нея капка на Земята, за да я отдадете за Космоса. Но в края на краищата пак на Земята!
— Веда, биха ви изгорили на клада през Тъмните векове!
— Казвали са ми вече за това… Ето и кръстопътя. Къде са вашите обувки, Ерг?
— Оставих ги в градината, когато излязох насреща ви. Ще се наложи да се върна.
— Довиждане, Ерг. Моята работа тук е приключена — започва вашата. Къде ще се видим? Или чак преди отлитането на новия кораб?
— Не, не, Веда! Ние с Низа ще отпътуваме за полярния санаториум за три месеца. Елате при нас, доведете и него, Дар Ветер!
— Кой санаториум? «Сърце-камък» на северното крайбрежие на Сибир? Или в Исландия — «Есенни листа»?
— За Северния полярен кръг вече е късно. Ще ни изпратят в Южното полукълбо, където скоро ще настъпи лятото, в «Бяла зора» на Земята на Грахам.
