— Седемнадесетте години са прелом в живота. Скоро ще произнесете традиционните думи в събранието на Ирландския окръг: «Вие, по-старите, които ме призовахте на трудовия път, приемете моето умение и желание, приемете моя труд и ме учете денем и нощем! Дайте ми ръка за помощ, защото пътят е тежък, и аз ще тръгна след вас.» Между редовете на тая древна формула се съдържа нещо твърде значително и днес трябва да поговорим за това.
От детинство ви запознават с диалектическата философия, която някога в секретните книги на античната древност се е наричала «Тайната на Двойнствеността». Смятало се е, че само «посветените» — силни, умствено и морално издигнати хора — могат да владеят нейната мощ. Сега вие от младини разбирате света чрез законите на диалектиката и огромната й сила служи всекиму. Вие дойдохте в живота в добре устроено общество, създадено от милиарди неизвестни труженици и борци за по-добър живот. Петстотин поколения са минали от образуването на първите общества с разделение на труда. През това време са се смесили различни раси и народности. Капка кръв, както казвали в древността — наследствени механизми, ще кажем ние сега, — има във всекиго от вас от всеки народ. Извършена бе гигантска работа за очистване наследствеността от от последиците на непредпазливото използуване излъчванията и от разпространените преди болести, които прониквали в нейните механизми.
Възпитаването на новия човек е деликатна работа, която изисква индивидуален анализ и доста внимателен подход. Безвъзвратно е отминало времето, когато обществото се е задоволявало с как да е, случайно възпитани хора, чиито недостатъци се оправдавали с наследствеността. Сега всеки лошо възпитан човек е укор за цялото общество.
Но вие, които още не сте се освободили от надценяването на своето «аз», трябва ясно да си представите колко много неща зависят от самите вас, до каква степен лично вие сте творци на своята свобода и целите на своя живот. Вие имате извънредно богат избор на пътища, обаче тая свобода е същевременно и пълна отговорност за избора. Отдавна са изчезнали мечтите на некултурния човек за връщане към дивата природа, за свободата на първобитните общества и отношения. Пред човечеството, обединило колосални маси хора, стоял реалният избор: или да се подчини на обществената дисциплина, на продължително възпитаване и обучаване, или да загине — други пътища за просъществуване върху нашата планета, макар че природата й е доста щедра, няма! Философите, които мечтаели за връщане назад, към първобитната природа, не са разбирали и обичали природата истински, инак те са щели да знаят нейната безпощадна жестокост и неизбежното унищожение на всичко, което не се подчини на законите й.
Пред човека в новото общество застана неизбежната необходимост от дисциплината на желанията, волята и мисълта. Този път на възпитаване ума и волята сега е също така задължителен за всекиго от нас, както и закаляването на тялото. Изучаването на законите на природата и обществото, на икономиката му замени личното желание с осмислено знание. Когато казваме: «Искам», подразбираме — зная, че може така.
Още преди хилядолетия древните елини казвали: «Метрон — аристон», тоест мярата е най-висшето нещо. И ние продължаваме да твърдим, че основа на културата е чувството за мярка във всичко.
С издигането на културното равнище е отслабнал стремежът към грубото щастие на собственика, към алчното количествено увеличаване на притежаваното щастие, което бързо се притъпява и оставя тъмна неудовлетвореност.
Ние ви учим на много по-голямото щастие, на саможертвата, взаимното подпомагане, истинската радост от работата, която запалва душата. Ние ви помагахме да се освободите от властта на дребните стремежи и да пренесете своите радости и огорчения във висшата област — творчеството.
Грижата за физическото възпитание, чистият, правилен живот на десетки поколения ви избавиха от третия страшен враг на човешката психика — от равнодушието на празното и лениво съществувание. Заредени с енергия, притежаващи уравновесена, здрава психика, в която по силата на естественото съотношение между емоциите има повече доброта, отколкото злост, вие пристъпвате в живота към работа. Колкото по-добри бъдете, толкова по-добро и издигнато ще бъде цялото общество, понеже тук съществува взаимна зависимост. Вие ще създадете възвишена духовна среда като частици, съставящи обществото, и то ще издигне самите вас. Обществената среда е най-важният фактор за възпитанието и учението на човека. Сега човек се възпитава и учи през целия си живот и напредъкът на обществото протича бързо.
Евда Нал помълча малко, приглади косата си със същия жест, както Реа, която седеше впила в нея очи, и пак заговори:
— Някога хората наричали мечти стремежа към опознаване на действителността. Вие ще мечтаете така цял живот и ще бъдете радостни в опознаването, в движението, в борбата и труда. Не обръщайте внимание на отпадането след подем на душата, защото това са също такива закономерни поврати в спиралата на движението, както и в цялата останала материя. Действителността на свободата е сурова, обаче вие сте подготвени за нея от дисциплината на вашето възпитание и учение. Ето защо на вас, които съзнавате своята отговорност, са позволени всички ония промени в дейността, съставящи личното щастие. Мечтите за тихото бездействие в рая не се оправдаха от историята, тъй като противоречат на природата на човека борец. Съществували са и са се запазили специфични трудности за всяка епоха, но неотклонното и бързо възлизане към все по-голяма висота на знанието и чувствата, науката и изкуството е станало щастие за цялото човечество.
Евда Нал завърши лекцията и слезе долу, към предните седалки, където Веда Конг я поздрави така, както бе поздравена Чара на празника. Всички присъствуващи станаха и повториха тоя жест — сякаш изказваха възхищение от невиждано изкуство.
ГЛАВА ДЕСЕТА
ТИБЕТСКИЯТ ОПИТ
Кор Юловата уредба се намираше върху билото на плоска планина, само а километър от Тибетската обсерватория на Съвета за астронавтика. Височината четири хиляди метра не позволяваше да вирее тук никаква дървесна растителност освен докараните от Марс черно-зелени безлистни дървета с обърнати навътре клони. В долината светложълтата трева се навеждаше под вятъра, а тия, притежаващи желязна еластичност пришелци от друг свят, стояха съвсем неподвижни. По планинските скатове течаха каменни реки — парчета от разпаднали се скали. Полетата, петната и снежните ивици сияеха с особена белота, която придобива чистият планински сняг под ярко блестящо небе.
Зад останките от стени от напукан диорит — развалини на манастир, построен с изумителна дързост на тая височина, се издигаше стоманена тръбовидна кула, която поддържаше две решетъчни дъги. Върху тях, отворена към небето, святкаше огромна спирала от берилиев бронз, осеяна с бляскащите бели точки на рениевите
контакти. Непосредствено до първата спирала имаше втора, обърната с отворената страна към почвата и прикриваща осем големи конуса от зеленикава боразонова сплав. Насам идваха разклонения на тръби с шестметрово сечение, по които течеше енергия. Долината се пресичаше от стълбове с насочващи пръстени — временно отбиване от магистралата на обсерваторията, която приемаше по време на предаванията енергия от всички станции на планетата. Като почесваше с пръсти рошавата си глава, Рен Боз със задоволство разглеждаше измененията в предишната уредба. Съоръжението беше монтирано от доброволци за невероятно кратък срок. Най-трудно се оказа построяването на дълбоки открити траншеи, изрязани в неотстъпчивия планински камък без помощта на големи минни машини. Ала и това бе минало. Доброволците, които, естествено, очакваха да видят за награда колосалния опит, се отправиха по-надалеч от уредбата и избраха за своите палатки полегатия склон, северно от зданието на обсерваторията.
Мвен Мас, в чиито ръце се намираха всички съобщителни средства на Космоса, седеше на студения камък срещу физика, потръпваше и разказваше новините. Спътник 57 напоследък се използвал за поддържане връзка със звездолетите и планетолетите и не работел за Пръстена. Мвен Мас съобщи за гибелта на Влихх оз Ддиз край звездата Е и умореният физик се оживи.
— Много силното притегляне в звездата Е при по-нататъшната еволюция на светилото води до извънредно силно нагряване. Получава се виолетов свръхгигант с чудовищна сила, който преодолява грамадното притегляне. Той вече няма червена част в спектъра — въпреки мощността на гравитационното поле, вълните от светлинни вълни не се удължават, а се скъсяват.
— Стават крайни виолетови и ултравиолетови — съгласи се Мвен Мас.
— Не само това. Процесът протича по-нататък. Все по-мощни стават квантите, накрая се преодолява преходът нула-поле и се получава зона антипространство — втората страна в движението на материята, страна, неизвестна у нас, на Земята, поради нищожността на нашите мащаби. Ние не бихме могли да постигнем нищо такова, дори ако изгорим всичкия водород на един земен океан.
Мвен Мас бързо пресметна наум.
— Петнадесет хиляди трилиона тона вода да превърнем в енергия с водороден цикъл по принципа на относителността маса/енергия, грубо — един трилион тона енергия. Слънцето за една минута дава двеста и четиридесет милиона тона — получава се излъчване на Слънцето в продължение всичко на десет години!
Рен Боз се усмихна доволен.
— А колко ли ще даде лазурният свръхгигант?
— Затруднявам се да изчисля. Но съдете сам! В Големия Магеланов облак има куп НГК 1910 край мъглявината Тарантул… Извинете ме, привикнал съм да си служа с древните названия и означения на звездите.
— Това е съвсем несъществено.
— Изобщо мъглявината Тарантул е толкова ярка, че ако се намираше на мястото на известната всекиму мъглявина Орион, щеше да свети също като пълна Луна. В звездния куп 1910 с диаметър всичко седемдесет парсека има не по-малко от сто свръхгигантски звезди. Там се намира двойният небесносин свръхгигант ЕС Златна рибка с ясна водородна линия на спектъра и тъмни на виолетовия край. Той е по-голям от орбитата на Земята, със светимост половин милион наши слънца! Имали сте предвид именно такава звезда? В същия куп са разположени звезди с още по-голям размер, с диаметър почти колкото орбитата на Юпитер, само че те отскоро са започнали да се нагряват след Е-състояние.
— Да оставим на спокойствие свръхгигантите! Хората в течение на хилядолетия са гледали пръстеновидните мъглявини във Водолей, Голямата мечка и Лира и не разбирали, че пред тях са неутрални полета на нула-гравитация, по закона за репагулюма — на прехода между притеглянето и антипритеглянето. Там именно се е криела загадката на нула-пространството…
Рен Боз скочи от прага на блиндажа за управляване, иззидан с големи, залени със силикат блокове.
— Отдъхнах си. Може да почваме!
Сърцето на Мвен Мас се разтуптя, вълнение сви гърлото му. Африканецът въздъхна дълбоко и пресекливо. Рен Боз остана спокоен, само трескавият блясък на очите му издаваше концентрацията на мисъл и воля, която физикът събираше в себе си, преди да пристъпи към опасното дело.
Мвен Мас стисна с голямата си ръка малката здрава китка на Рен Боз. Кимване с глава — и силуетът на завеждащия външните станции се показа вече върху склона на планината, по пътя към обсерваторията. Зловещо зави студен вятър — спускаше се от заледените върхове, които охраняваха долината. Тръпки пронизаха Мвен Мас. Той неволно ускори своите и без това енергични крачки, макар че нямаше закъде да бърза: опитът щеше да започне след залез слънце.
Мвен Мас успешно се свърза със спътник 57 по радиото с лунен диапазон. Монтираните в станцията отражатели и направляващи механизми фиксираха Епсилон от Тукан за ония няколко минути движение на спътника от тридесет и трети градус северна ширина до Южния полюс, през които звездата се виждаше от неговата орбита.
Мвен Мас зае мястото си край пулта в подземната стая, твърде подобна на тази в Средиземноморската обсерватория.
Като преглеждаше за хиляден път листовете с данни за планетата на звездата Епсилон от Тукан, Мвен Мас провери изчислената орбита на планетата и отново се свърза със спътника — условиха се така: наблюдателите от него в момента на включване полето да изменят много бавно посоката по дъга, четири пъти по-голяма от паралакса на звездата.
Мудно се влачеше времето. Мвен Мас никак не можеше да се отърве от мисълта за Бет Лон — осъдения на изгнание математик. Но ето че на екрана на ТВФ се появи Рен Боз до пулта на опитната уредба. Острата му коса стърчеше повече, отколкото обикновено.
Предупредените диспечери от енергостанциите съобщиха, че са готови. Мвен Мас хвана ръчките на командното табло, обаче движение на Рен Боз върху екрана го спря.
— Трябва да предупредим резервната Ку-станция в Антарктида. Наличната енергия няма да стигне.
— Аз направих това, тя е готова.
Физикът размишляваше още няколко секунди:
— На Чукотския полуостров и в Лабрадор са построени централи на Ф-енергия. Ако се договорим с тях да се включат в момент на инверсия на полето — опасявам се от несъвършенство на апарата…
— Направил съм и това.
Рен Боз просия и махна с ръка.
Исполинският стълб енергия достигна до спътник 57. В хемисферния екран на обсерваторията се появиха възбудените млади лица на наблюдателите.
Мвен Мас поздрави смелите хора, провери съвпадението и движението на стълба енергия след спътника. Тогава той превключи мощността на Рен Бозовата уредба. Главата на физика изчезна от екрана.
Стрелките на индикаторите клоняха надясно — значи кондензацията на енергията се повишаваше непрекъснато. Сигналите горяха все по-ярки и по-бели. Веднага след като Рен Боз включваше един след друг излъчвателите на полето, показателите на напълването скокообразно падаха към нулевата черта. Сподавен звън от опитната уредба накара Мвен Мас да трепне. Африканецът знаеше какво е необходимо да прави. Движение на ръчката — и вихровата мощност на Ку-станцията се вля в угасващите очи на уредите, оживи техните падащи стрелки. Но когато Рен Боз пусна в действие общия инвертор, стрелките моментално скочиха към нулата. Почти инстинктивно Мвен Мас включи веднага и двете Ф-централи.
Стори му се, че уредите угаснаха, странна бледа светлина изпълни помещението. Звуците се прекратиха. Още секунда — и сянката на смъртта мина през съзнанието на завеждащия станциите и притъпи усещанията. Мвен Мас се бореше с главозамайването, предизвикващо прилошаване, като стискаше с ръце края на командното табло и хълцаше от ужасната болка в гръбначния стълб. Бледата светлина започна да се разгаря по-ярко от едната страна на подземната стая, от коя — това Мвен Мас не можа да определи или бе забравил. Може би откъм екрана или откъм уредбата на Рен Боз…
Изведнъж сякаш се раздра някаква разлюляна завеса и Мвен Мас ясно чу плискане на вълни. Неопределен мирис проникна в широко издутите му ноздри. Завесата се отмести наляво, а в ъгъла трептеше предишната сива пелена. Поразително реални се издигнаха високи медни планини, обградени с горички от тюркоазени дървета, а вълните на виолетово море се плискаха пред краката на Мвен Мас. Завесата се отмести още по-наляво и той видя своята мечта. Червенокожа жена седеше на горната площадка на стълба до маса от бял камък и облакътена на полираната й повърхност, гледаше океана. Внезапно тя се взря — раздалечените й очи се изпълниха с удивление и възторг. Жената стана — с великолепно изящество изправи снагата си — и протегна към африканеца откритата си длан. Гърдите й дишаха дълбоко и често. И в тоя миг Мвен Мас си спомни Чара Нанди.
— Оффа алли кор!
Мелодичният нежен и силен глас проникна в сърцето му. Той отвори уста, за да отвърне, ала на мястото на видението се дигна зелен пламък и разтърсващо свистене профуча из стаята. Като губеше съзнание, африканецът почувствува как някаква мека, непреодолима сила го прегъва, върти го подобно ротор на турбина и най-сетне го сплесква о нещо твърдо… Последната мисъл на Мвен Мас беше за участта на станцията и на Рен Боз…
Намиращите се встрани върху склона сътрудници на обсерваторията и строители видяха твърде малко. В дълбокото тибетско небе се мярна нещо, което затъмни светенето на звездите. Някаква невидима сила се стовари отгоре върху планината с опитната уредба. Там тя прие очертания на вихрушка, заграбила маса камъни. Черна фуния с еднокилометров диаметър, сякаш изхвърлена от дулото на гигантско хидравлично оръдие, прелетя към зданието на обсерваторията, извиси се нагоре, свърна назад и отново удари по планината с уредбата — разби на парчета цялото съоръжение и размята отломките. След миг всичко утихна. В изпълнения с прах въздух остана миризмата на нажежен камък и изгоряло, смесена със странен аромат, напомнящ цветущи брегове край тропически морета.
На мястото на катастрофата хората видяха, че през долината, между платото и обсерваторията, минава широка бразда с разтопени краища, а обърнатият към долината склон е съвсем откъснат. Зданието на обсерваторията стоеше запазено. Браздата бе достигнала югоизточната стена, разрушила граничещите с нея камери с трансформаторите и опряла до купола на подземната камера, залят с четириметров слой разтопен базалт — изгладен сякаш на исполинска шлайфмашина. Но част от него бе оцеляла и спасила Мвен Мас в подземната стая от пълно унищожение.
В хлътнатина в почвата застинал ручей от сребро — бяха се стопили предпазителите на приемателната енергостанция.
Кабелите на аварийното осветление се удаде да бъдат възстановени твърде скоро. При светлината на прожектора от фара край пътя, който водеше насам, хората видяха поразително зрелище — металът от конструкциите на опитната уредба беше размазан по браздата в тънък слой и от това тя блестеше като хромирана. В отвесната урва на отрязания сякаш с нож планински склон стърчеше къс от бронзовата спирала. Камъкът се разлял в стъкловиден слой, подобно на червен восък под горещ печат. Потъналите в него навивки от червеникав метал с белите зъбци на рениевите контакти проблясваха в електрическата светлина като втикнато в емайл цвете. Погледнеш ли към това ювелирно изделие с диаметър двеста метра, изпитваш страх пред неизвестната сила, действувала тук.
Когато разчистиха затрупаното с отломъци надолнище към подземната камера, намериха Мвен Мас на колене, сложил глава върху камъка на най-долното стъпало. Вероятно завеждащият външните станции в моменти на проясняване на съзнанието е правил опити да се измъкне. Сред доброволците бяха издирени лекари. Могъщият организъм на африканеца с помощта на силни лекарства се справи с контузията. Като трепереше и залиташе, Мвен Мас се вдигна, подкрепян от двете страни.
— А Рен Боз?…
Хората, обкръжили учения, станаха мрачни. Завеждащият обсерваторията дрезгаво отвърна:
— Рен Боз е жестоко обезобразен. Едва ли ще живее дълго…
— Къде е той?
— Намериха го върху източния скат на планината. Сигурно е бил изхвърлен от помещението. Нищо вече няма на върха… даже развалини не са останали.
— И Рен Боз лежи там?
— Не бива да се докосва. Има раздробени кости, счупени ребра… Коремът е разпран и вътрешностите са се изсипали…
Краката на Мвен Мас се подкосиха и той конвулсивно се хвана за подпиращите го хора. Но волята и разумът действуваха.
— Рен Боз трябва да бъде спасен на всяка цена! Той е изключително голям учен!…
— Знаем. Там има пет души лекари. Над него поставиха стерилна операционна палатка. Редом лежат двама пожелали да дадат кръв. Тиратронът, изкуственото сърце и черният дроб вече работят.
— Тогава заведете ме в помещението за разговори! Установете връзка със световната мрежа и повикайте информационния център на северния пояс! Как е спътник 57?
— Викахме го. Мълчи.
— Телескопите здрави ли са?
— Напълно.
— Открийте спътника в телескопа и го разгледайте при голямо увеличение в електронния инвертор!
Нощният дежурен в северния център за информиране видя на екрана изцапано с кръв лице. Очите блестяха трескаво. Той се вгледа старателно, преди да успее да познае завеждащия външните станции — широко известна по цялата планета личност.
— Нужни са ми председателят на Съвета за астронавтика Гром Орм и Евда Нал.
Дежурният кимна и се зае да оперира с бутоните и нониусите на паметната машина. Отговорът дойде след минута.
— Гром Орм подготвя материали и нощува в жилищния дом на Съвета. Да повикам ли Съвета?
— Повикайте го! А Евда Нал?
— Тя се намира в четиристотин и десето училище, в Ирландия. Ако трябва, ще се опитам да я извикам — дежурният погледна схемата — в пункта за разговори 5654СП.
— Много е нужно! Въпрос на живот и смърт!
Дежурният се откъсна от своите схеми.
— Нещастие ли се е случило?
— Голямо нещастие!
— Предавам дежурството на своя помощник, а сам ще се заловя изключително с вашата работа. Чакайте!
Мвен Мас се отпусна на приближеното кресло — събираше мисли и сили. В стаята се втурна завеждащият обсерваторията.
— Току-що фиксирахме положението на спътник 57. Няма го!
Мвен Мас се изправи, сякаш не бе получил никакви повреди.
— Останал е къс от предната част — площадката за приемане на кораби — продължаваше убийственият доклад. — Той лети по същата орбита. Вероятно има още дребни късове, ала те засега не са открити.
— Значи наблюдателите?…
— Без съмнение, загинали са!
Мвен Мас сви юмруци и се отпусна в креслото. Изнизаха се няколко тежки минути на мълчание. Екранът пламна отново.
— Гром Орм е край апарата в Дома на съветите — каза дежурният и дръпна ръчката.
Върху екрана, който отрази голяма, слабо осветена зала, се появи характерната, позната на всички глава на председателя на Съвета за астронавтика. Тясно, сякаш разрязващо пространството лице с едър гърбав нос, дълбоки очи под скептични ъглести вежди, въпросителна извивка на твърдо стиснати устни.
Мвен Мас под погледа на Гром Орм сведе глава, подобно на момче, направило пакост.
— Току-що загина спътник 57! — Африканецът се хвърли в признаването на вината си като в тъмна вода.
Гром Орм трепна и лицето му стана още по-остро.
— Как можа да се случи това?
Мвен Мас сбито и точно разказа всичко, без да щади себе си. Веждите на председателя на Съвета се събраха в едно, около устата се очертаха дълги бръчки, но погледът си оставаше спокоен.
— Почакайте, ще поговоря за оказване помощ на Рен Боз. Вие мислите ли, че Аф Нут?…
— О, дано само дойде!
Екранът помръкна. Дълго очакване. Мвен Мас се държеше благодарение на волята с последни сили. Нищо, скоро… Ето го и Гром Орм!
— Издирих Аф Нут и му дадох планетолет. Трябва му не по-малко от час за подготвяне на апаратурата и асистентите. След два часа ще бъдат в обсерваторията. Сега за вас — опитът сполучи ли?
Въпросът изненада африканеца. Той безспорно видя Епсилон от Тукан. Беше ли това реално съприкосновение с недостижимо далечния свят? Или убийственото въздействие на опита върху организма и горещото желание да види се съчетаха заедно в ярка халюцинация? Може ли той да заяви пред целия свят, че опитът е сполучил, че са нужни нови усилия, жертви, разходи за неговото повтаряне, че пътят, избран от Рен Боз, е по-подходящ от пътя на предшествениците му? Понеже се опасяваха да рискуват някого другиго, те проведоха експеримента само двамата, безумци! А какво е видял Рен, какво ще може той да разкаже?… Ако може… ако е видял!…
Мвен Мас стана още по-прям:
— Доказателства, че опитът е успешен, аз нямам. Какво е наблюдавал Рен Боз — не зная…
Искрена печал се отрази върху лицето на Гром Орм. Преди минута само внимателно, то стана сурово.
— Какво смятате да правите?
— Моля да ми се разреши незабавно да предам станциите на Юний Ант. Недостоен съм да ги завеждам и в бъдеще. След това ще бъда с Рен Боз докрай… — Африканецът се запъна и се поправи: — До края на операцията. После… после ще се оттегля на Острова на забравата до съда… Аз сам вече се осъдих!
— Възможно е да сте прав. Обаче за мен са неясни много обстоятелства и аз се въздържам от изказване мнение. Вашата постъпка ще бъде разгледана на следващото заседание на Съвета. Кого считате най-способен да ви замени — преди всичко за възстановяване спътника?
— По-добра кандидатура от тази на Дар Ветер не зная!
Председателят на Съвета кимна в знак на съгласие. Известно време той се взираше в африканеца — канеше се да каже още нещо, ала направи безмълвен прощален жест. Екранът угасна, и навреме, защото всичко в главата на Мвен Мас се размъти.
— На Евда Нал съобщете вие! — прошепна той към стоящия наблизо завеждащ обсерваторията, падна и след безрезултатни опити да се приповдигне замря.
Център на вниманието в Тибетската обсерватория стана дребен жълтолик човек с весела усмивка и необикновена повелителност на жестовете и думите. Пристигналите с него асистенти му се подчиняваха с онази радост от послушанието, с каквато вероятно са вървели след великите древни пълководци техните верни войници. Но авторитетът на учителя не подтискаше собствените им мисли и начинания. Това беше необикновено добре организирана група от силни хора, достойни да водят борба с най-страшния враг на човека — смъртта.
Като узна, че наследствената карта на Рен Боз още не е получена, Аф Нут избухна в негодувание. Но той бързо се успокои, щом му съобщиха, че я съставя и ще я донесе лично Евда Нал.
Завеждащият обсерваторията внимателно попита за какво е нужна картата и с какво могат да помогнат на Рен Боз неговите далечни прадеди. Аф Нут хитро примижа, с което намекваше, че това е преди всичко негова работа.
Точното познаване наследствената структура на всеки човек е необходимо за разбиране психическия му облик и за прогнози в тая област. Не по-малко важни са данните неврофизиологичните особености, съпротивителните сили на организма, имунната защита, индивидуалната чувствителност към травмите и алергията към лекарствата. Изборът на лечение не може да бъде точен без разбиране наследствената структура и условията, в които са живели прадедите. Завеждащият искаше да попита още нещо, но Аф Нут го спря:
— Аз дадох отговор за самостоятелен размисъл. За повече няма време!
Завеждащият измъкна оправдания, които хирургът не изслуша.
Върху приготвената до планинското подножие площадка се издигаше подвижното здание на операционната, докараха се вода, ток и сгъстен въздух. Извънредно много работници в надпревара предлагаха своите услуги и зданието бе сглобено за три часа. От лекарите, бивши строители на уредбата, помощниците на Аф Нут отбраха петнадесет души за обслужване на така бърже издигнатата хирургическа клиника. Пренесоха Рен Боз под прозрачния пластмасов купол, напълно стерилизиран и продухан с обеззаразен въздух, който идваше през специални филтри. Аф Нут и четиримата му асистенти влязоха в първото отделение на операционната и престояха там няколко часа под въздействието на бактерицидни вълни и наситен с обезвреждащи еманации въздух, докато самото им дишане не стана стерилно. През това време тялото на Рен Боз беше силно охладено. Започна бърза и уверена работа.
Счупените кости и повредените кръвоносни съдове се свързваха с танталови, недразнещи живата тъкан скобки и пластинки. Разкъсаните черва и стомах бяха освободени от умъртвените участъци, а после — зашити и поставени в съд с предизвикващата бързо заздравяване течност Б314, която отговаряше на особеностите на организма. След това Аф Нут пристъпи към най-трудното. Той измъкна от подребрието потъмнелия, промушен от късчета ребра черен дроб и докато асистентите го държеха във висящо положение, с поразителна увереност го обработи и изтегли тънките нишчици на автономните нерви от симпатичната и парасимпатичната система. Дори съвсем малка повреда на най-тънкото разклонение можеше да доведе до необратими и тежки разрушения. Хирургът светкавично преряза чернодробната вена и присъедини към двата й края тръбичките на изкуствени кръвоносни съдове. Като направи същото с артериите, Аф Нут сложи черния дроб в отделен съд с течност Б3. След петчасова операция всичките повредени органи на Рен Боз се намираха в отделни съдове. В полумъртвото тяло течеше изкуствена кръв, тласкана от сърцето на ранения и от спомагателното сърце — автоматична помпа. Едва сега стана възможно да се изчаква заздравяването на органите. Аф Нут не можеше просто да замени повредения черен дроб с друг от съхраняваните в хирургическия фонд на планетата, понеже за това бяха необходими допълнителни изследвания, а състоянието на болния не позволяваше да се губи нито минута. Край неподвижното, простряно като труп тяло остана да дежури един от хирурзите в очакване да завърши стерилизирането на сменната група.
Вратата на защитната ограда, построена около операционната, с шум се отвори и Аф Нут, като присвиваше очи и се протягаше, се появи, обкръжен от своите помощници. Евда Нал, уморена и бледна, го посрещна и му подаде наследствената карта. Аф Нут я сграбчи, прегледа я и въздъхна:
— Струва ми се, всичко ще бъде благополучно. Да вървим да почиваме!
— Ами… ако той дойде на себе си?
— Да вървим! Той не може да дойде на себе си. Нима сме толкова тъпи, че да не предвидим това?
— Колко трябва да чакаме?
— Четири-пет дни. Ако биологическите определения са точни и пресмятанията правилни — тогава ще може да оперираме отново, като турим органите на мястото им в организма. После — съзнанието…
— Колко време ще прекарате тук?
— Десетина дни. Добре, че катастрофата се случи в момент, когато няма занятия. Ще използувам възможността да разгледам Тибет — тук идвам за първи път. Моята съдба е да живея там, където има най-много хора, тоест в обитавания пояс!
Евда Нал спря на хирурга очи, изпълнени с възторг.
— Гледате ме така, както някога са гледали изображението на бога — усмихна се мрачно Аф Нут. — Това не подобава на моята най-умна ученичка!
— Аз наистина ви виждам в нова светлина. За пръв път животът на скъп за мен човек е в ръцете на хирург. Сега добре разбирам преживяванията на хората, които са имали досег с вашето изкуство… Знанието се покрива с неповторимо майсторство!
— Добре! Възхищавайте се, ако ви е нужно. А в това време аз ще успея да направя на вашия физик не само втората операция, но и трета…
