Четиристотин и десето училище трети цикъл се намираше в Южна Ирландия. Широки поля, лозя и групи дъбове се спускаха от зелените хълмове към морето. Веда Конг и Евда Нал бяха пристигнали по време на занятия и бавно вървяха из кръговиднообразния коридор, който обикаляше учебните стаи, разгърнати по периметъра на кръглото здание. Беше мрачен ден със ситен дъжд и занятията се водеха в помещенията, а не на горските полянки под дърветата, както обикновено.
      Почувствувала се ученичка, Веда Конг се примъкваше и подслушваше край входовете, направени, както в повечето училища, без врати, с издатини на стените, кулисообразно влизащи една зад друга. Евда Нал се включи в играта. Жените предпазливо надничаха в класовете — стараеха се да намерят дъщерята на Евда и да останат незабелязани.
      В първата стая те откриха начертан върху цялата стена със син тебешир вектор, обкръжен със спирала, която се разгъваше край него. Два участъка на спиралата бяха заобиколени от напречни елипси с вписана в тях правоъгълна координатна система.
      — Биполярна математика! — с шеговит ужас възкликна Веда.
      — Тук има нещо по-голямо! Да почакаме минутка! — възрази Евда.
      — Сега, когато се запознахме с функциите на сянката на кохлеарното, тоест спиралното постъпателно движение, възникващи по вектора — обясняваше възрастен преподавател с дълбоко хлътнали горящи очи, — ние се приближаваме към понятието «репагулярно изчисление». Названието на изчислението произтича от древна латинска дума, която означава «преграда, заключване», по-точно преход на едно качество в друго, взет в двустранен аспект. — Преподавателят посочи широката елипса, пресичаща спиралата. — С други думи, математическо изследване на взаимнопреминаващи явления.
      Веда Конг се скри зад издатината, като помъкна за ръка и приятелката си.
      — Това е ново! Из областта, за която говореше вашият Рен Боз на морския бряг.
      — Училището всякога дава на учениците най-новото и постоянно отхвърля старото. Ако новото поколение повтаря остарелите понятия, как ще осигурим бързо движение напред? И без това за предаване щафетата на знанието в детските ръце отива безкрайно много време. Десетки години ще изтекат, докато детето стане пълноценно, образовано, годно за извършване на гигантски дела. Тая пулсация на поколенията, където се прави крачка напред и девет десети назад — назад, докато расте и се обучава смяната, — е най-тежкият за човека биологически закон на смъртта и възраждането. Доста неща от това, което сме учили в областта на математиката, физиката и биологията, е остаряло. Друго е вашата история — тя старее по-бавно, понеже самата е твърде стара.
      Надзърнаха в другата стая. Преподавателката, застанала гърбом, и учениците, увлечени от лекцията, не забелязаха нищо. Тук имаше едри юноши и девойки на седемнадесет години. Порозовелите им бузи говореха колко ги е погълнал урокът!
      — Ние, хората, сме минали през огромни изпитания — гласът на учителката звънтеше от вълнение. — И досега главното в историята е изучаването на главните грешки на човечеството и последствията от тях. Минали сме през непосилна усложненост на живота и предметите от бита, за да дойдем о най-голямо опростяване. Усложнеността на бита понякога водела до принизяване на духовната култура. Не трябва да има никакви излишни предмети, обвързващи човека, чиито преживявания и възприятия са много по-сложни в простия живот. Всичко, което се отнася до обслужването във всекидневието, сега се обмисля от най-добрите умове, също както и най-важните научни проблеми. Ние последвахме общия път на еволюцията в животинския свят, насочена към освобождаване вниманието чрез автоматизиране движенията, развиване рефлексите. Автоматизирането на производителните сили на обществото създаде аналогична рефлексна система за управляване в икономическото производство и даде възможност на грамаден брой хора да се занимават с това, което е основно дело на човека — с научни изследвания. Ние получихме от природата голям изследователски мозък, макар отначало той да бе предназначен само за дирене храна и изследване годността й за консумиране.
      — Добре! — неволно пошепна Евда Нал и в същия миг зърна дъщеря си.
      Без да подозира нещо, девойката замислено гледаше вълнистата повърхност на прозоречното стъкло, която не позволяваше да се види нещо извън класа.
      Веда Конг с любопитство я сравняваше с майка й. Същите прави дълги черни коси с вплетена в тях светлосиня нишка, вързани с две широки кордели. Същият стесняващ се надолу овал на лицето с нещо твърде детско от прекомерно широкото чело и изпъкващите под слепоочията скули. Снежнобяла блузка от изкуствена вълна подчертаваше възтъмната бледност на кожата и рязката чернота на очите, веждите и ресниците й. Огърлица от червени корали хармонираше с безусловно оригиналната външност на тази девойка.
      Дъщерята на Евда беше облечена със също такива широки и къси, над коленете, панталони, каквито носеха всички в класа. Те се отличаваха само с червените си ресни, вшити в страничните шевове.
      — Индийско украшение — прошепна Евда Нал в отговор на въпросителната усмивка на приятелката й.
      Евда и Веда едва успяха да се отдръпнат в коридора, и учителката излезе от класа. Подире й се устремиха няколко ученици, а сред тях — и дъщерята на Евда. Внезапно девойката замря. Тя видя майка си — своята гордост и постоянен пример за подражание. Евда не знаеше, че в училището имаше кръжок на почитателите й, решили да тръгнат по нейния път.
      — Мама! — промълви девойката и като хвърли срамежлив поглед към спътницата й, нежно се притисна до майка си.
      Учителката се спря и пристъпи към тях.
      — Трябва да уведомя училищния съвет — каза тя, без да се подчинява на протестния жест на Евда Нал. — Ще извлечем известна полза от вашето пристигане.
      — По-добре извличайте полза ето от кого! — Евда представи Веда Конг.
      Учителката по история се изчерви и стана съвсем млада.
      — Много добре! — Тя се опитваше да запази делови тон. — Училището е пред пускане на зрелостниците. Едно напътствие за живота от страна на Евда Нал, съчетано с обзор на древните култури и раси, направен от Веда Конг, ще бъде много полезно за нашата младеж! Нали, Реа?
      Дъщерята на Евда запляска с ръце. Учителката се устреми с бърза и лека походка на гимнастичка към служебните помещения, които се намираха в дълга права пристройка.
      — Реа, да пропуснеш тоя час по труд и да се поразходим из градината? — предложи Евда на дъщеря си. — Няма да мога да те навестя още веднъж, преди да избереш подвизите си. Миналия път не решихме окончателно…
      Реа безмълвно хвана майка си подръка. Във всеки цикъл на училището занаятите се редуваха с уроци по труд. Сега предстоеше един от любимите за Реа уроци — шлифоване оптически стъкла. Но какво можеше да бъде по-интересно и по-важно от идването на нейната майка!
      Веда ги остави сами и тръгна към малката астрономическа обсерватория, която се виждаше в далечината. Прилепила се по детски до силната майчина ръка, Реа вървеше редом и съсредоточено мислеше.
      — Къде е твоят малък Кай? — попита Евда.
      Девойката видимо се опечали. Кай беше нейният ученик. Учениците от горните класове посещаваха близките училища — първи или втори цикъл — и следяха учението и възпитаването на избраните и поставени под тяхното настойничество деца. При грижливото възпитаване тая помощ бе необходима за учителите.
      — Кай премина във втори цикъл и отпътува далеч оттук. Толкова ми е жал… Защо ни прехвърлят от едно място на друго всеки четири години, при минаване в по-горен цикъл?
      — Та ти знаеш, че психиката се уморява и затъпява от еднообразие на впечатленията!
      — Чудно ми е защо първият от четирите тригодишни цикли носи названието нулев. Нали в него протича също много важен процес — възпитаване и обучаване на малчуганите от една до четири години!
      — Старо и несполучливо название. Ала ние отбягваме да изменяме установените термини, ако не е крайно наложително. Това винаги влече след себе си ненужно изразходване на човешка енергия.
      — Но нали постоянните прехвърляния от място на място също представляват голямо хабене на сили?
      — То се покрива от лихвата с изостряне на възприемането и повишаването на полезния ефект от обучението, които иначе с всяка измината година неизбежно спадат. Вие, малките хора, с израстването и възпитаването се превръщате в качествено други същества. Съвместният живот на групи с различни възрасти пречи на възпитаването и дразни самите учещи се. Ние сведохме разликата до минимум, като разделихме децата на четири възрастови цикъла, и все пак това е несъвършено. Но да се посъветваме отначало за твоите мечти и дела! Ще трябва да изнеса пред всички вас лекция и може би твоите въпроси ще се разяснят от самосебе си.
      Реа започна да поверява на майка си своите съкровени мисли с откритата доверчивост на детето от Ерата на Пръстена, никога неизпитало обидна насмешка или неразбиране. Тя бе въплъщение на младостта, която още нищо не знае за живота, ала вече е изпълнена с мечтателно очакване. С навършването на седемнадесет години всички приключваха образованието си в училище и встъпваха в тригодишния период на подвизите на Херкулес, когато работеха вече сред възрастни. След подвизите окончателно се определяха влеченията и способностите. После идваше двегодишно висше образование, което даваше право на самостоятелна работа в избраната област. През дългогодишния си живот човек успяваше да получи диплом за висше образование по пет-шест специалности. Това му позволяваше да сменя професията си. Обаче от избора на първата дейност — Херкулесовите подвизи — зависеха много неща. Ето защо тук беше нужно грижливо обмисляне и непременно с по-стар съветник.
      — Минаха ли вече абитуриентските психологически изследвания? — свила вежди, попита Евда.
      — Минаха. Имам от двадесет до двадесет и четири в първите осем групи, осемнадесет и деветнадесет в десета и тринадесета група и дори седемнадесет в седемнадесета група! — гордо възкликна Реа.
      — Това е превъзходно! — зарадва се Евда. — Пред теб всичко е открито. Не си ли променила избора на първия подвиг?
      — Не. Ще бъда медицинска сестра на Острова на забравата, а после целият наш кръжок — твоите последователи — ще работи в Ютландската психологическа болница.
      Евда отправи немалко добродушни шеги по адрес на усърдните психолози, но Реа я склони да стане наставник за членовете на кръжока, които също стояха пред избор на подвизи.
      — Ще ми се наложи да прекарам тук до края на своя отпуск — засмя се Евда. — Какво ще прави Веда Конг?
      Реа си спомни за спътницата на своята майка.
      — Тя е добра — сериозно каза Реа — и красива почти като теб.
      — Много по-красива!
      — Не, аз зная… Съвсем не защото ти си моя мама — настояваше Реа. — Може би на пръв поглед тя е по-хубава. Обаче ти носиш в себе си вътрешни сили, каквито у Веда Конг още няма. Не казвам, че няма да ги има. Когато се зародят — тогава…
      — Ще затъмни твоята майка, както Луната звездите?
      Реа поклати глава.
      — А нима ти ще останеш на едно място? Ти ще отидеш още по-далеч пред нея!
      Евда поглади гладката коса и взря в издигнатото към нея лице.
      — Не са ли достатъчно хвалбите, дъще? Само губим време!…
      Веда Конг тихо вървеше по алеята — навлизаше в горичката от широколистни кленове, които шумоляха с влажните си тежки листа. Първите призраци на вечерната мъгла се опитваха да се вдигнат от близката ливада, ала вятърът мигновено ги разпръскваше. Веда Конг мислеше за подвижния покой в природата и за това, колко сполучливо се избират винаги местата за построяване на училища. Най-важната страна на възпитанието е развиването на остро възприемане природата и осезателно общуване с нея. Притъпяването на вниманието към природата всъщност е спиране развитието на човека, понеже, като се отучва да наблюдава, човек губи способността и да обобщава. Веда мислеше за умението да се учи — най-скъпоценната способност в епохата, когато най-сетне се разбра, че образованието всъщност е възпитание и че само така детето може да се подготви за трудния жизнен път. Естествено, основата се дава от вродени качества, но нали те може да останат безплодни без финото моделиране на човешката душа, извършвано от учителя?
      Историчката се върна към онези вече далечни дни, когато тя самата беше младо същество в трети цикъл, изваяно от противоречия, трептящо от желание да се пожертвува и едновременно с това съдещо за целия свят, като изхождаше само от себе си, с егоцентризма на здравата младост. «Колко много направиха тогава учителите — наистина няма по-възвишено дело в нашия свят!»
      Учителят — в неговите ръце е бъдещето на ученика, понеже само благодарение на неговите усилия човек се издига все по-високо и става все по-силен, като изпълнява най-трудната задача — преодоляването на самия себе си, на самолюбивата алчност и необузданите желания.
      Веда Конг свърна към заобиколения от борове малък залив, откъдето долитаха юношески гласове, и скоро се натъкна на десет малчугана с пластмасови престилки, които усърдно обработваха дълга дъбова греда с брадви — инструменти, създадени още в пещерите на каменния век. Младите строители я поздравиха вежливо и обясниха, че те по подражание на историческите герои искат да изградят плавателен съд без помощта на автоматични резачки и монтажни маси. Корабът има предназначение да плува към развалините на Картаген, което те искат да извършат през ваканцията заедно с учителите по история, география и труд.
      Веда пожела успех на корабостроителите и се накани да върви по-нататък, но я спря висок тънък юноша със съвсем жълта коса.
      — Вие пристигнахте заедно с Евда Нал? Тогава може ли да ви задам няколко въпроса?
      Веда се съгласи.
      — Евда Нал работи в Академията на тъгата и радостта. Ние изучавахме обществената организация на нашата планета и някои други светове. Обаче още не са ни говорили за значението на тая академия.
      Веда разказа за огромното регистриране, провеждано от академията в живота на обществото — за отчитането на тъгата и щастието в живота на отделните хора, за изследването на скръбта по възрастови групи. След това бе направен анализ на измененията в тъгата и радостта по етапи в историческото развитие на човечеството. Колкото и различни да са преживяванията, в масовите сборове, обработени по метода на големите числа — стохастиката, се получават общи закономерности. Съветите, които насочват по-нататъшното развитие на обществото, се стараят на всяка цена да постигат най-добри показатели. Само при нарастване на радостта или при нейното равновесие с тъгата, се счита, че обществото се развива успешно.
      — Значи Академията на тъгата и радостта е най-главната? — попита друго момче със смели и закачливи очи.
      Другите се изсмяха и първият събеседник на Веда Конг поясни:
      — Ол навсякъде търси хегемонията. И самият той живее с великите образи на миналото.
      — Опасен път — усмихна се Веда. — Като историчка мога да ви кажа, че тия велики хора са били най-обвързани и зависими.
      — Обвързани от обусловеността на своите действия? — поинтересува се жълтокосият юноша.
      — Именно. А това е било в неравномерно и стихийно развивалите се древни общества на ЕРС и в още по-раншните. Сега хегемония няма, защото действията на всеки Съвет са немислими без всички останали съвети.
      — А Съветът за икономиката? Без него никой не може да предприема нищо голямо — внимателно възрази смутеният, но необъркан Ол.
      — Вярно е, понеже икономиката е единствената реална основа на нашето съществувание. Обаче струва ми се, че представата ви за хегемонията не е съвсем правилна… Изучавахте ли цитоархитектониката на човешкия мозък?
      Юношите отговориха утвърдително.
      Веда помоли да й дадат пръчка и нарисува върху пясъка кръговете на основните управляващи учреждения.
      — Ето, в центъра е Съветът за икономиката. От него ще прокараме преки връзки към консултативните му органи: АТР — Академията на тъгата и радостта, АПС — Академията на производителните сили, АСБ — Академия на стохастиката и хипотезите за бъдещето, АПТ — Академията за психофизиология на труда. Страничната връзка е със самостоятелно действуващ орган — Съвета за астронавтика. От него преки връзки отиват към Академията за насочени излъчвания и външните станции на Великия пръстен. По-нататък…
      Веда начерта върху пясъка сложна схема и продължи:
      — Нима това не ви напомня човешкия мозък? Изследователските и регистриращите центрове са сетивни. Съветите — асоциативни центрове. Вие знаете, че целият живот се състои от притегляне и отблъскване, от ритъма на взривообразните скокове и натрупванията, от възбуждане и подтискане. Главен център на подтискането е Съветът за икономиката, който пренася всичко върху почвата на реалните възможности на обществения организъм и неговите обективни закони. Това взаимодействие на противоположни сили, сведено в хармонична работа, е именно нашият мозък и нашето общество — и едното, и другото неотклонно се движат напред. Някога отдавна кибернетиката, науката за управляването, успяла да сведе най-сложните взаимодействия и превращения до сравнително прости действия на машини. Но колкото повече се развивало нашето знание, толкова по-сложни се оказвали явленията и законите на термодинамиката, биологията, икономиката и най-сетне завинаги изчезнали опростените представи за природата и процесите на общественото развитие.
      Юношите слушаха Веда, без да помръднат.
      — А кое е главното в такова устройство на обществото — обърна се тя към любителя на началниците.
      Той смутено мълчеше, ала първият юноша побърза да му помогне.
      — Движението напред! — храбро обяви той и Веда се възхити.
      — Награда за превъзходния отговор! — възкликна тя и като се огледа, сне от лявото си рамо брошката от емайл — бял албатрос над лазурно море. Младата жена поднесе на юношата украшението върху откритата си длан.
      Той потръпна в нерешителност.
      — Спомен за днешния разговор и движението напред! — настояваше Веда и юношата взе албатроса.
      Като придържаше падащата презраменна част на блузката, Веда тръгна обратно към парка. Брошката бе подарък от Ерг Ноор и внезапният стремеж да я даде на момчето означаваше по-скоро да хвърли от себе си предишното, отминало и отминаващо, което Веда таеше в сърцето си.
      Кръглата зала в центъра на зданието събра цялото население на училищното градче. Евда Нал с черна рокля се изкачи на централния подиум, осветен отгоре, и спокойно обхвана с поглед редиците на амфитеатъра. Аудиторията замря, вслушана в невисокия й ясен глас. Крещящи усилватели се употребяваха само в техниката на безопасността. Нуждата от големи аудитории бе отпаднала с развитието на телевизионните стереофони ТВФ.