Ерг Ноор подкара звездолета по допирателната към хоризонта. Лостовете на хидравличните кресла се вдаваха все по-дълбоко под нарастващата тежест. Ей сега те ще стигнат до ограничителя и тогава под пресата на ускорението като върху наковалня ще се изпочупят крехките човешки кости. Ръцете на началника на експедицията, които лежеха върху бутоните на уредите, станаха толкова тежки, че не можеше да ги повдигне. Но силните пръсти работеха и «Тантра», като описваше гигантска полегата дъга, се извисяваше все повече от гъстия мрак, към прозрачната чернота на безкрая. Ерг Ноор не отделяше очи от червената ивица на хоризонталния изравнител — тя се люлееше в неустойчиво равновесие, с което показваше, че корабът е готов да премине от изкачване към спускане по дъгата на падането. Тежката планета още държеше «Тантра» в плен. Ерг Ноор реши да включи анамезонните мотори, способни да откъснат всеки звездолет от която и да е планета. Звънящата вибрация накара кораба да потрепери. Червената ивица се покачи на десет милиметра от линията на нулата. Още малко…
      През перископа за оглеждане корпуса отгоре началникът на експедицията видя как «Тантра» се покри с тънък слой синкав пламък, който бавно се стичаше към кърмата на кораба. Атмосферата е пробита! В празното пространство по закона на свръхпроводимостта остатъчните електротокове струеха право по корпуса на кораба.
      Звездите пак се заостриха като игли и освободилата се «Тантра» отлиташе все по-далеч от страшната планета. С всяка секунда намаляваше бремето на притеглянето. Тялото ставаше все по-леко и по-леко. Запя апаратът за изкуствена гравитация. Неговото обикновено земно напрежение изглеждаше малко неописуемо след безкрайните дни живот под пресата на черната планета. Хората скочиха от креслата. Ингрид, Лума и Еон затанцуваха. Но скоро настъпи неизбежната реакция и по-голямата част от екипажа потъна в сън. Бодърствуваха само Ерг Ноор, Пел Лин, Пур Хис и Лума Ласви. Трябваше да се изчисли временният курс на звездолета и като се опише гигантска дъга перпендикулярно към равнината на въртенето на цялата система на звездата Т, да се премине покрай ледения и метеоритния й пояс. След това можеше да се ускори корабът до нормалната субсветлинна скорост и да се пристъпи към продължителна работа за определяне по-нататъшния курс.
      Лекарката следеше състоянието на Низа след излитането и възвръщането към нормалната за земния живот сила на тежестта. Скоро се удаде да успокои всички със съобщението, че паузите между ударите на пулса са равни на сто и десет секунди. При повишаването на кислородния режим това не беше гибел. Лума Ласви възнамеряваше да употреби тиратрон — електронен възбудител на дейността на сърцето и невросекреторни стимулатори .
      Петдесет и пет часа стените на кораба стенеха поради вибрацията на анамезонните мотори, докато най-после броячите показаха скорост деветстотин и седемдесет милиона километра в час — близо до границата на безопасността. Разстоянието до желязната звезда за едно земно денонощие се увеличаваше с повече от двадесет милиарда километра. Трудно е да се предаде облекчението, което и тринадесетте пътешественици чувствуваха след тежките изпитания: мъртвата планета, загиналия «Алграб» и накрая ужасното черно слънце. Радостта от освобождението се оказа непълна: четиринадесетият член на екипажа — младата Низа Крит — неподвижно лежеше в полусън-полусмърт в изолационното отделение на болничната каюта…
      Петте жени в кораба — Ингрид, Лума, вторият електронен инженер, геоложката и учителката по ритмична гимнастика Йоне Мар, която изпълняваше и задълженията на разпределител на храната, въздушен оператор и колектор на научните материали — се събраха като на древен погребален обред. Тялото на Низа, напълно освободено от дрехите, промито със специалните разтвори ТМ и АС, туриха върху дебел килим, ушит ръчно от много меки сюнгери от Средиземно море. Килима поставиха върху въздушен матрак и го затвориха заедно с тялото в кръгъл купол от възрозов силикол. Точен уред — термобарооксистат — можеше в продължение на години да поддържа нужната температура, налягане и режим на въздуха под дебелия калпак. Меки гумени възглавници задържаха Низа в едно положение, което лекарката Лума Ласви смяташе да изменя веднъж в месеца. Най-много трябваше да се опасява от рани, възможни при дълго лежане в абсолютна неподвижност. Ето защо Лума реши да установи надзор над тялото на девойката и се отказа от продължителен сън. Каталептическото състояние не минаваше. Единственото, което Лума Ласви сполучи да постигне, беше зачестяването на пулса до един удар в минута. Колкото и малко да беше това постижение, то даваше възможност да се отстрани вредното за белите дробове насищане с кислород.
      Изтекоха четири месеца. Звездолетът се движеше по точно определения курс, в обход на района със свободни метеорити. Екипажът, измъчен от приключенията и непосилната работа, потъна в седеммесечен сън. Сега бодърствуваха не трима, а четирима души — към дежурните Ерг Ноор и Пур Хис се присъединиха лекарката Лума Ласви и биологът Еон Тал.
      Началникът на експедицията, излязъл от най-трудното положение, в каквото някога са попадали земни звездолети, се чувствуваше самотен. За пръв път четирите години пътуване до родната планета му се сториха безкрайни. Той не се самозалъгваше — чак на Земята можеше да се надява, че неговата Низа ще бъде спасена.
      Ерг Ноор дълго отлагаше това, което щеше да направи в деня след отлитането — прожектирането на електронните стереофилми от «Парус». Искаше му се заедно с Низа да види и чуе първите вести от прекрасните светове, планетите на синята звезда. Заедно с нея да дойде до осъществяването на най-смелите романтични блянове от миналото и настоящето — откриването на нови звездни светове — бъдещи далечни острови на човечеството…
      Филмите, снети на осем парсека от Слънцето преди осемдесет години, пролежали в отворения кораб на черната планета — на звездата Т, се бяха запазили превъзходно. Полусферичният стереоекран отнесе четиримата зрители от «Тантра» там, където сияеше високо над тях синята Вега.
      Бързо се сменяха краткотрайни сюжети — нарастваше ослепително синьото светило, минаваха едноминутни кадри из живота на кораба. При изчислителната машина работеше младият — двадесет и осем годишен — началник на експедицията, още по-млади астрономи извършваха наблюдения. Ето ежедневните спортни игри и танци, доведени от членовете на експедицията до акробатично съвършенство. Насмешлив глас поясни, че първенството по целия път към Вега се държи от биоложката. Действително тая девойка с къса ленена коса смайваше с извънредно трудни упражнения и невероятни движения на своето великолепно развито тяло.
      Като гледаха ярките, реални изображения на хемисферния екран, който запазва нормалните светлинни оттенъци, зрителите забравиха, че тия весели, енергични млади астронавти отдавна са изядени от гнусните чудовища на желязната звезда.
      Оскъдният летопис за живота на експедицията бързо пролетя. Усилвателите на светлината в проекционния апарат забръмчаха — виолетовото светило гореше така яростно, че дори тук, в бледото си отражение, то принуди хората да сложат защитните очила. Звездата беше почти три пъти по-голяма от Слънцето по диаметър, с колосална маса, силно сплескана, и се въртеше бясно с екваториална скорост триста километра в секунда. Кълбо неописуемо ярък газ с температура на повърхността единадесет хиляди градуса, тя разпростираше крила от бисернорозови пламъци на милиони километри. Създаваше се впечатление, че лъчите на Вега осезаемо бият и смазват всичко, попаднало на пътя им, летят в пространството като могъщи копия. В дълбочината на тяхното сияние се скриваше най-близката до синята звезда планета. Но там, в този огнен океан, не можеше да навлезе никой кораб от Земята или от нейните съседи до Пръстена. Прожектирането на картини се замени с четене на доклад за направените наблюдения и на екрана се появиха полупризрачни линии на стереометрически чертежи, които показваха разположението на първата и втората планета на Вега. «Парус» не е успял даже да се приближи до втората планета, отдалечена от звездата на сто милиона километра.
      Чудовищни протуберанси излитаха от глъбините на океана от прозрачни виолетови пламъци — звездната атмосфера, протягаха се в пространството като всеизгарящи ръце. Толкова огромна беше енергията на Вега, че звездата излъчваше светлина с най-силните кванти — от виолетовата и невидимата част на спектъра. Дори в защитените с троен филтър човешки очи тя предизвикваше тягостно усещане за близост до някакъв почти невидим, ала смъртно опасен призрак… Наоколо прелитаха светлинни бури, преодоляваха притеглянето на звездата и резонираха в стените на «Парус». Броячите на космичните лъчи и другите видове твърди излъчвания отказваха да работят. Йонизацията почна да нараства, макар корабът да имаше сигурна защита. Човек можеше само да се досеща за силния поток лъчиста енергия, който се устремяваше в празното пространство отвъд стените на Кораба, за квинтилионите киловати безполезно разпилявана мощност.
      Началникът на «Парус» внимателно приближи своя звездолет до третата планета — голяма, но обгърната от тънка прозрачна атмосфера. Както изглежда, огненото дихание на синята звезда беше разпръснало обвивката от леки газове, която се простираше като дълга, едва светеща опашка откъм засенчената страна на планетата. Разрушителни изпарения на флуор, отровен въглероден окис, мъртва плътност на инертни газове — в тая атмосфера нищо земно не би просъществувало и секунда.
      Из недрата на планетата стърчеха остри върхове и отвесни нащърбени каменни стени — червени като пресни рани и черни като бездни. По брулените от буйните вихри вулканични плата се виждаха пукнатини и ями, които изпускаха нажежена магма и наподобяваха жили кървав огън.
      Високо се извиваха гъсти облаци пепел, ослепително сини откъм осветената страна, непроницаемо черни откъм засенчената. Исполински мълнии с дължина хиляди километри се стрелкаха по всички посоки — белег за наситеност на мъртвата атмосфера с електричество.
      Виолетово огромно слънце, черно небе, наполовина скрито от корона бисерно сияние, а долу, на планетата — алени контрастни сенки на хаотично разпилени скали, пламтящи бразди, извивки и кръгове, непрекъснато святкане на зелени мълнии…
      Стереотелескопите са предали, а електронните филми записали това с безпристрастна точност.
      Но при уредите бдеше живото чувство на пътешествениците — протестът на разума срещу безсмислените сили на разрушението и натрупването на инертна материя, съзнанието за враждебност от страна на тоя свят на беснеещ космически огън. Хипнотизирани от зрелището, дежурните си размениха одобрителни погледи, когато гласът съобщи, че «Парус» отива към четвъртата планета.
      След няколко секунди под телескопите в кила на кораба вече израстваше крайната планета на Вега с размери, близки до земните. «Парус» се спускаше почти отвесно. Очевидно пътешествениците бяха успели на всяка цена да изследват последната планета, последната надежда за откриване на свят, ако не прекрасен, поне годен за живот.
      Неволно Ерг Ноор мислено произнесе тая дума-отстъпление «поне». Вероятно също така са мислили и онези, които управляваха «Парус», когато са оглеждали повърхността на планетата с мощни телескопи.
      «Поне!…» В тия две срички се съдържаше прощаване с мечтата за прекрасните светове на Вега, за намиране планети-бисери на дъното на необятната Вселена, заради което хората от Земята доброволно са влезли за четиридесет и пет години в затвора звездолет и за повече от шестдесет години са напуснали родната планета.
      Но увлечен от зрелището в дълбочината на полусферичния екран, Ерг Ноор не веднага помисли за това. Сякаш и той летеше над повърхността на безмерно далечната планета. За голямо съжаление на пътешествениците — ония, загиналите, и тия, живите — планетата се оказа подобна на познатия ни от детството Марс. Същата тънка, прозрачна газова обвивка с възчернозелен цвят, същото безоблачно небе, същата равна повърхност на безлюдни континенти с вериги от разрушени планини. Само че на Марс цари пронизващ нощен студ и рязка смяна на дневните температури. Там има плитки блата, изпаряващи се до почти пълно изсъхване, пада оскъден дъжд или скреж, мяркат се хилави растения и странни, вяли, зариващи се в пръстта животни.
      Тук ликуващите пламъци на светлосиньото слънце нагряваха планетата така, че тя цялата излъчваше жега като най-знойните пустини на Земята. Водни пари в нищожно количество се издигаха в горните слоеве на въздушната обвивка, а огромните равнини се засенчваха само от вихрите на топлинните потоци, които непрекъснато смущаваха атмосферата. Планетата се въртеше бързо, както и всички останали. Нощното изстудяване разсипваше скалите в пясъчно море. Пясъкът, оранжев, виолетов, зелен, синкав или ослепително бял, изпъстряше планетата с огромни петна, които отдалеч наподобяваха морета или гъсталаци от въображаеми растения. Веригите на срутените планини, по-високи, отколкото на Марс, но също така мъртви, бяха покрити с блестяща черна или кафява кора. Синьото слънце с могъщо ултравиолетово излъчване разрушаваше минералите, изпаряваше леките елементи.
      Светлите пясъчни равнини сякаш изпускаха пламъци. Ерг Ноор си припомни, че в старо време, когато учените са били не множество от населението на Земята, а само нищожна по численост група хора, сред писателите и художниците се разпространили мечти за обитатели на други планети, приспособили се към живот при по-висока температура. Това е било поетично и красиво, укрепвало е вярата в могъществото на човешката природа. Хора в огненото дихание на планетите на лазурните слънца посрещат своите земни събратя!… Една картина в музея на източния център на южния обитаем пояс бе направила силно впечатление на много посетители, в това число и на Ерг Ноор. Равнина, покрита с пламтящ ален пясък, забулена с мъгла при хоризонта, сиво горящо небе и под него — безлики човешки фигури в топлинни скафандри. Те са застинали в твърде чудновати пози пред някакво металическо съоръжение, нагрято до побеляване. Наблизо — гола жена с отпусната червена коса. Светлата кожа сияе в заслепяващата светлина още по-силно от пясъците. Лилави и малинови сенки подчертават всяка линия на високата стройна фигура, стояща като знаме на победата на живота над космическите сили.
      Смела, но съвсем нереална мечта, която противоречи на всички закони на биологическото развитие, опознати сега, в Епохата на Пръстена, много по-дълбоко, отколкото във времето, когато е била нарисувана картината.
      Ерг Ноор трепна, когато върху екрана планетата се втурна насреща му. Непознатият пилот започна да спуска «Парус». Доста близо заплуваха пясъчни конуси, черни скали, сипеи от някакви святкащи зелени кристали. Звездолетът методично виеше спирала от единия полюс към другия. Никакъв признак на вода и поне на най-примитивен растителен живот. Отново «поне»!…
      Появи се тъга от самотата, от залутаността на кораба… Ерг Ноор чувствуваше като своя надеждата на онези, които снимаха филма и наблюдаваха планетата, за да издирят поне по-раншен живот. Колко е познато на всекиго, който е летял към пусти, мъртви планети, това напрегнато търсене на несъществуващи в действителност развалини, останки от градове и постройки в случайните форми на пукнатини и отломъци от скали!
      Бързо бягаше на екрана изгорената земя на далечния свят, отвявана от бесни вихри, лишени от сянка. Ерг Ноор, осъзнал крушението на отдавнашната си мечта, се мъчеше да разбере как е могла да се роди неговата невярна представа за планетите на синята звезда.
      — Нашите земни братя ще бъдат разочаровани, когато научат всичко — тихо каза биологът. — Много хилядолетия милиони хора от Земята са гледали към Вега. В летните нощи на Севера всички млади, обичащи и мечтаещи, са отправяли взор към небето. Лете Вега, ярка и синя, стои почти в зенита — нима е било възможно да не й се любува човек? Още преди хиляди години хората знаели доста много за звездите. Поради странно направление на мисълта те не подозирали, че планети са се образували почти край всяка бавно въртяща се звезда със силно магнитно поле, както спътници има почти при всяка планета. Те не познавали тоя закон, ала мечтаели за събратя в другите светове и преди всичко на Вега. Помня преводите на красиви стихове за полубожествените обитатели на синята звезда.
      — Аз мечтаех за Вега след съобщението на «Парус» — извърна се към Еон Тал началникът. — Сега е ясно, че хилядолетният стремеж към далечни, прекрасни светове е затулил очите и на мен, и на множество умни и сериозни хора.
      — Как ще дешифрирате съобщението на «Парус»?
      — Лесно. «Четирите планети на Вега са съвсем безжизнени. Няма нищо по-прекрасно от нашата Земя. Какво щастие ще бъде да се върнем!»
      — Вие сте прав! — възкликна биологът. — Как по-рано не проумяхме това?…
      — Може би някои са се досещали, обаче не ние, астронавтите, пък навярно не и в Съвета. Но това ни прави чест — в живота побеждава смелата мечта, а не скептичното разочарование!
      На екрана обикалянето около планетата завърши. Последваха записи на станцията робот, спусната за анализиране условията на повърхността на планетата. После се чу извънредно силна експлозия — хвърлиха геоложка бомба. До звездолета стигна гигантски облак от минерални частици. Завиха помпите — поемаха прах във филтрите на страничните всмукващи канали. Силиколовите епруветки се изпълниха с проби минерален ситнеж от пясъците и планините на изгорената планета, а кварцовите балони — с въздух от горните слоеве в атмосферата. «Парус» се отправи назад в тридесетте години път, който не му е било съдено да преодолее. Сега неговият земен другар отнася на хората всичко, което загиналите пътешественици са успели да постигнат с такъв труд, търпение и безстрашие…
      Останалите записи — шест ролки с наблюдения — подлежеха на специално проучване от земните астрономи. Най-същественото ще се предаде по Великия пръстен.
      Никой не пожела да гледа филмите на по-нататъшната съдба на «Парус» — за тежката борба с аварията и звездата Т, а особено трагичния последен звукозапис. Още твърде силни бяха собствените преживявания. Решиха да отложат прожектирането до следващото разбуждане на целия екипаж. Претоварени с впечатления, дежурните се разотидоха да си починат, като оставиха началника в централния пост.
      Ерг Ноор повече не мислеше за съкрушената мечта. Той се опитваше да оцени горчивите трохи знание, които ще се удаде на двете експедиции — неговата и на «Парус» — да принесат на човечеството с цената на такива усилия и жертви. Може би постиженията са горчиви само от голямото разочарование?
      Ерг Ноор за пръв път помисли за великолепната родна планета като за неизчерпаемо богатство от човешки души, изтънчени и любознателни, освободени от тежките грижи и опасности от страна на природата и някогашното примитивно общество. Предишните страдания, търсения, несполуки и грешки бяха останали и сега, в епохата на Пръстена, ала те са пренесени в творчеството — в знанието, изкуството, строителството. Само благодарение на знанието и творческия труд Земята е избавена от ужасите на глада, свръхнаселеността, заразните болести, вредните животни. Спасена е от изчерпване на горивото, недостиг на полезни химически елементи, преждевременна смърт и изтощение на хората. И тези трохи знание, които «Тантра» ще отнесе, също са принос в могъщата лавина на мисълта, водеща с всяко десетилетие до нови успехи в устройването на обществото и в опознаването на природата!
      Ерг Ноор отвори огнеупорния шкаф с пътния дневник на «Тантра» и извади кутията с метал от спиралния звездолет на черната планета. Тежкият отломък с цвета на ярка небесна синева легна върху дланта му. Ерг Ноор знаеше, че на родната планета и по нейните съседи от Слънчевата система няма такъв метал. Това е още едно, може би най-важното, като се изключи вестта за загиването на Зирда, съобщение, което те ще предадат на Земята и по
      Пръстена…
      Желязната звезда е много близо до Земята. Посещаването на черната планета от специално подготвена експедиция сега, след опита на «Парус» и «Тантра», не ще бъде толкова опасно, каквито и черни кръстове и медузи да съществуват в тая вечна тъмнина. Спиралният звездолет бе отворен несполучливо. Но ако имаха време да обмислят добре всичко, още тогава щяха да разберат, че гигантската спирална тръба е част от двигателната система на звездолета.
      В паметта на началника на експедицията отново изплуваха събитията от фаталния последен ден. Той, безпомощно паднал пред чудовището, и Низа, проснала се като щит връз него, за да го предпази. Не цъфтя дълго младото й чувство, съединило в себе си героичната преданост на древните жени от Земята с откритата и умна смелост на хората от съвременната епоха…
      Пур Хис безшумно се появи отзад — трябваше да замести началника в дежурството. Ерг Ноор излезе в библиотеката лаборатория, ала не отиде в коридора на централното помещение към спалните, а отвори тежката врата на болничната каюта.
      Разсеяна светлина на земен ден трептеше по силиколовите шкафове с лекарства и инструменти, отразяваше се от метала на рентгеновата апаратура, уредите за изкуствено кръвообращение и дишане. Началникът на експедицията отстрани спускащата се от тавана плътна завеса и влезе в полумрака. Слабото осветление, което приличаше на лунно, ставаше топло в розовия кристал на силикола. Два тиратронни стимулатора едва чуто пощракваха — поддържаха биенето на сърцето на парализираната. В калпака, изпълнен с розовосребриста светлина, неподвижно изопналата се Низа изглеждаше потънала в спокоен, щастлив сън. Сто поколения здрав, чист и сит живот на прадедите бяха довели до високохудожествено съвършенство гъвкавите и силни линии на тялото на жената — най-прекрасното създание на Земята. Хората отдавна знаели, че владеят твърде богата с вода планета. Водата стимулирала растителността, а пък тя създала огромни запаси от свободен кислород. Тогава като буен поток се разлял животът в животинското царство, който в течение на много стотици милиони години постепенно се е усъвършенствувал, докато се появило мислещото същество — човекът. Гигантският исторически опит от развитието на живота върху планетните системи на безброй светове е показал, че колкото по-труден и дълъг е бил слепият еволюционен път на подбора, толкова по-прекрасни се получавали формите на висшите, мислещите същества. Толкова по-фино е била разработена целесъобразността на тяхното приспособяване към заобикалящите ги условия и изисквания на живота, онази целесъобразност, която се наричала красота.
      Всичко съществуващо се движи и развива по спираловиден път. Ерг Ноор мислено си представи тая колосална спирала на всеобщо възкачване. За първи път той разбра с поразителна яснота, че колкото по-трудни са условията за живот и работа на организмите като биологични машини, колкото по-тежък е пътят на развитието на обществото, толкова по-стегнато е навита възходящата спирала и по-близко една до друга са нейните «навивки» — следователно толкова по-бавно протича процесът и по-стандартни, подобни една на друга, са възникващите форми.
      Той не е прав в своя стремеж към дивните планети на сините слънца и невярно учеше Низа! Полет към нови светове не за търсене и откриване на някакви ненаселени планети, а осмислен поход на човечеството по целия ръкав на Галактиката, победно шествие на знанието и красотата на живота… такива като на Низа…
      С внезапна тежка скръб Ерг Ноор се отпусна на колене пред силиколовото легло на девойката. Дишането й беше незабележимо, ресниците хвърляха лилави ивички сенки под плътно затворените клепачи, през полуотворените устни проблясваше белотата на зъбите. На лявото рамо, на ръката до лакътя и при основата на шията личеха бледи синкави петна — местата на ударите на зловредния ток.
      — Виждаш ли ти, помниш ли нещо в своя сън? — мъчително питаше Ерг Ноор в порив на мъка. Той чувствуваше, че волята му ставаше по-мека от восък, как дишането спира и гърлото се свива.
      Стиснал до посиняване пръстите на ръцете си, началникът на експедицията се мъчеше да предаде на Низа своите мисли, своя страстен зов за живот и щастие. Но червенокосата девойка оставаше неподвижна, сякаш статуя от розов мрамор, възпроизвела с най-тънко съвършенство живия модел.
      Лекарката Лума Ласви тихо влезе в болничната каюта и почувствува нечие присъствие. Като отметна предпазливо завесата, тя видя коленичилия началник, неподвижен като паметник на милионите мъже, които са оплаквали своите възлюбени. Не за пръв път го сварваше тук и остра жалост се пробуди в душата й. Ерг Ноор се изправи навъсен. Лума бързо се приближи към него и развълнувано пошепна:
      — Трябва да поговоря с вас.
      Той кимна и излезе в предното отделение. Не седна на предложения му стол, а остана прав, облегнат на стойката на гъбообразния излъчвател. Лекарката се изпъна пред него в целия си малък ръст — стараеше се да изглежда по-висока и по-солидна за предстоящия разговор. Погледът на началника не й позволи да се подготви.
      — Вие знаете — неуверено започна тя, — че съвременната неврология е проникнала в процеса на раждането на емоциите в съзнателната и подсъзнателната област на психиката. Подсъзнанието се поддава на въздействието на подтискащи лекарства през ниските отдели на мозъка, които командуват химическата регулация на организма, в това число нервната система и отчасти висшата нервна дейност.
      Ерг Ноор вдигна вежди. Лума Ласви почувствува, че говори прекалено подробно и дълго.
      — Искам да кажа, че медицината владее възможността да въздействува върху мозъчните центрове, които управляват силните преживявания. Аз бих могла…
      В очите на Ерг Ноор блесна прозорливост и тя се отрази в бегла усмивка.
      — Може би желаете да въздействувате на моята любов и с това да ме избавите от страданието? — бързо попита той.
      Лекарката сведе поглед.
      Ерг Ноор с благодарност протегна ръка и поклати отрицателно глава.
      — Не ще дам своето богатство от чувства, колкото и да ме карат те да страдам. Страданието, ако то не е пряко силите, води до разбиране, а разбирането — до любов. Така се затваря кръгът. Вие сте добра, Лума, но не трябва!
      И с обичайната си стремителност началникът се скри зад вратата.
      Като бързаха, както при авария, електронните инженери и механици поставяха в централния пост в библиотеката екраните на ТВФ за земни предавания. Звездолетът бе навлязъл в зоната, в която ставаше възможно приемането на разсеяни от атмосферата радиовълни от световната мрежа на Земята.
      Гласовете, звуците, формите и багрите от родната планета ободряваха пътешествениците и в същото време възбуждаха тяхното нетърпение — продължителността на космическото пътуване ставаше все по-непоносима.
      Звездолетът зовеше изкуствения спътник 57 на постоянната вълна за далечните космически рейсове, всеки час очакваха отклик от тая могъща предавателна станция за връзка между Земята и Вселената.
      Най-сетне зовът на звездолета достигна Земята.
      Целият екипаж бодърствуваше, без да се отдалечава от приемниците. Връщане след тринадесет земни и девет зависими години без връзка с родината! Хората с ненаситна жажда посрещаха земните съобщения, обсъждаха по световната мрежа нови важни въпроси, които се поставяха от всеки желаещ.
      Случайно уловеното предложение на почвоведа Хеб Ур например бе предизвикало шестседмична дискусия и извънредно сложни изчисления.
      «Предложение на Хеб Ур — обсъждайте! — гърмеше гласът на Земята. — Всички, които са мислили и работили в тази насока, всички, които имат сходни мисли или отрицателни заключения — изказвайте се!» Радостно звучеше за пътешествениците тая обичайна формула на широко обсъждане. Хеб Ур внесъл в Съвета за астронавтика предложение за систематично изучаване достъпните планети на сините и зелените звезди. По негово мнение това са особени светове с мощни силови излъчвания, които могат химически да стимулират инертните в земни условия минерални състави за борба с ентропията — тоест за живот. Особените форми на живот от минерали, по-тежки от газовете, ще бъдат активни във високите температури и при буйната радиация на звездите от висшите спектрални класове. Хеб Ур смяташе неуспеха на експедицията до Сириус, която не откри там никакви следи от живот, за закономерен, тъй като тая бързо въртяща се звезда била двойна и не притежавала мощно магнитно поле. Никой не спореше с Хеб Ур, че двойните звезди не може да се смятат за създатели на планетни системи в Космоса, но същността на предложението предизвика активно противодействие от страна на екипажа на «Тантра».
      Астрономите в експедицията начело с Ерг Ноор съставиха съобщение, което бе изпратено като мнение на хората, първи видели Вега във филма, снет от «Парус».
      И земните жители с радостна възбуда чуха гласа от приближаващия се звездолет.
      «Тантра» се изказва против изпращането на експедиция, както препоръчваше Хеб Ур. Светлосините звезди действително излъчват такава маса енергия на единица повърхност от своите планети, че тя е достатъчна за живот от тежки съединения. Но всеки жив организъм е филтър и бараж на енергията, който противодействува на втория закон на термодинамиката или ентропията чрез създаване структура, чрез много голямо усложняване на простите минерални и газови молекули. Такова изменение може да възникне само в процеса на историческо развитие с огромна продължителност — следователно при дълготрайно постоянство на физическите условия. Тъкмо постоянство на условията няма върху планетата на високотемпературните звезди, които бърже разрушават сложните съединения във вихрите на мощните си излъчвания. Там няма нищо продължително съществуващо, пък и не може да има, въпреки че минералите придобиват най-трайна кристална структура с кубична атомна решетка.
      Според мнението на «Тантра» Хеб Ур повтаря едностранното съждение на древните астрономи, неразбрали динамиката в развитието на планетите. Всяка планета губи своите леки вещества, които се отнасят в пространството и там се разсейват. Особено чувствителна е загубата на леки елементи при силното нагряване и лъчевото налягане на сините слънца.
      «Тантра» привеждаше списък от примери и завършваше с твърдението, че процесът «отежняване» на планетите край сините звезди не допуска образуване на жизнени форми.